Димитър Иванов

БАЙ СЛАВИ ТРИФОНОВ

Фейлетони

и

не само…

сцени от българския живот

Просто и ясно

Един белгийски депутат се разхождал из селския панаир

като Харун   ар Рашид,  без някой да го познае.

Видял стадо свини и попитал селянина:

- Това йоркшири ли са?

- Ние,  – казал селянинът – от учени думи не разбираме.

 На угоените свини думаме министри,  а на по-слабите – депутати.

2012г

СЪДЪРЖАНИЕ

Моят избор.

Щастливо плаване /предговор/.

Самонаказалите се злодеи.

Автобиографично. 

Писателите.

 Пази Боже.

Балканска  душа.

 Немили – недраги.

Размисли.
Накъде.

Предизборен лов.

Бай Слави,  бай Гиньо и компания.

В българският парламент.

Бай Слави прави избор.

За изборите и новата власт.

Европеец.

Житейска философия.

Богове.

Бай Слави Ганьов Трифонов – пастор.

Театрално.

Юристите.

Писмо от ала-бала-Балабан. 

В самото сърце на българската журналистика.

Здравето ли? Хм!

Бай Слави Ганьов Трифонов – земевладелец.

Чалга култур-трегери.

Бай Слави Ганьов Трифонов и българското образование.

 Политически канибализъм.

Кандидати!

Защо?

Открито.

Мир-но-о!

Мечтата на един старец.

Прослави се България с баш бабаита.

Достойни за рекордите на Гинес.

Ще доживея ли?

Тайната.

„Неутрална“ художествена литература.

Присъда.

 Решение на въпроса.

 Що за живот?

Американската мечта.

 Апостола.

Думите.

Вяра.

Мисли.

Ще я има ли България /епилог/.

Моят избор.

          Книгата е написана за всички борещи се за по достоен живот.

Роден съм на 10.ХII.1973 г. в знаменитият мафиотски град      Дупница.

Завършил съм Икономически университет в още по-знаменитият мафиотски град Варна.

Личното ми кредо може да се изрази с една дума: честност.

Това е първото ми писмено творение,  на човек поел по пътя на истината и борбата.

Голяма сила има словото в наше време. Казаните думи ни обединяват и разделят,  карат ни да се усмихнем или заплачем,  да се   замислим…

Причините да напиша тази книга са много,  но основната е,  обичам родината си.

Целта,  задачата,  която си поставих с нея е тя да се превърне в оръжие срещу днешният бай Слави Ганьов Трифонов,  постигнал всичко в живота си. Тя е срещу обезличаването ни като човешки същества от така нареченият „политически елит”.

 Моралната оценка,  оставям на съзнанието и съвестта ти,  скъпи читателю.

Да се посмеем на днешните „исторически герои” и време.

Чувствам се задължен да извикам:

- Не мога да мълча.

А аз бай Слави Ганьов Трифонов:

Винаги ще съм с Вас,пред Вас,до Вас,зад Вас.

17.11.10 г.

Щастливо плаване…

/предговор/

- Сатирата и само сатирата,  да пребъде сатирата - провикнал се Кардашев. Същият Кардашев тръгнал на лов за положителни герои в прословутото време,  в края на ХIХ и началото на ХХ век,  но не намерил такива. Отчаян от тогавашната действителност,  той с дълбоко убеждение започва да пише сатира.

Вазовото и Алековото време! Потвърждават липсата на положителни герои,  пребъдват тъмните субекти и тъмните герои. Сегашното време,  в което имаме честта да живеем ние самите,  удивително прилича на тогавашното.

Затова казваме:

-         Да пребъде сатирата!

Наистина аз се питам: Изпълни ли генералната си цел българското Възраждане? Естествено не! Възрожденците ни не можаха да видят Велика България разширила границите си и осъществила идеалите си. Съгласен съм с автора,  че в момента живеем в безвремие.

Авторът е продължител на утвърдената от класиците ни сатирична линия в нашата литература. Директно повлиян от Алековото творчество,  неговите фейлетони и най-вече от голямата му творба „Бай Ганьо“. Даже отначало правилно мислейки,  че Алековия герой е възкръснал,  авторът го е доразвил,  изпълнил с ново съдържание и е създал нов типаж.

Похвално е,  че по това време на липса на фейлетони,  той продължава Алековата тенденция и дело.

В езика,  с който са писани тези фейлетони,  виждаме,  че авторът е взел най-положителното от езика на старите хумористи.

 Честно казано аз се зарадвах на тези творби,  защото отдавна не бях чел сатира.

Независимо от някои повторения,  които са неизбежни,  авторът също прави своите открития и смело бичува „прехваленият“ ни делник. А това,  че се е заел със сатира прави чест на автора и говори за неговата честност и смелост.

Не ни остава нищо друго освен да му пожелаем щастливо плаване!

07.12.2010 г.                       Иван Атанасов–поет и приятел

Самонаказалите се злодеи

Да вдигнем тежки чаши за всички господари!

Преди много,  много години,  в онуй старо време,  когато Господ ходел по земята и си говорел с хората,  имало една страна казвала се е Едемия.

Смях,  песни и свирни огласяли царството. Момците били от лични по-лични,  а момите,  която и да погледнеш от хубава по-хубава. Всички се обичали и почитали. Дълги години хората живеели в сговор и разбирателство.

Те били най-щастливите,  честити и богати човеци на цялата земя.

Но бедата не закъснял. На хората им омръзнало да живеят по този начин. Пожелали в сърцето си да станат като Бог. Всеки искал да бъде господар,  а става ли се лесно богат?

Хората изгубили умовете и сърцата си,  превърнали се в крадци,  убийци и злосторници.

 Любовта в човешките сърца си отишла. Всеки искал да стане господар.

Появила се завистта и нейната сестра алчността. Сребролюбието и греха заробили добросърдечните и честни хора. Забравили своя род и родина. Предателствата процъфтявали. Всеки искал да бъде господар.

Хората изгубили съня си,  какво ново зло да измислят срещу ближния си.

И така времето си вървяло неусетно.

Хората не станали като Бог,  превърнали се в злодеи,  били прогонени от Едемия и се пръснали по цялата земя…

23.04.2011 г.

Автобиографично.

        По Божията воля съм се родил седмак.Наречен и обречен от доктора:

–       Ако от това дете стане човек, ще стане голема работа.

Игрите, детските бели и свобода изпълниха първите ми дни и години.

По–късно дойде и училището със своите слънчеви учители и учебни дисциплини.

       Така се зароди и любовта към книгите.Станах най–големият клиент на библиотекарката леля Минка, като за награда получавах топли мекици приготвени с обич от сръчните и ръце.

       Училището си вървеше по план:уроци, изпитване, оценки и т.н.

Даваха ме за пример.

„Толкова силен ученик никога не съм имала”бяха последните думи на класната ми ръководителка.

Ученическата чанта бе заменена със студентска раница.

      Попрището на икономист ме очакваше.

Висшето образование си вървеше и то по план:лекции, изпити, оценки и т.н.

Надарените с знание преподаватели ме сочеха за пример.

Давах всичко от себе си да съм един от първите по успех в нашата специалност.Бях избран за курсов отговорник на випуска ни.

Дипломирането сложи край на петгодишното ми следване във Варненският икономически университет.

       Очакваше ме животът със своите изпитания.

       Като студент бях успешно подмамен от българските секти, доста време.Като надеждите и очакванията върху мене бяха доста големи.Но уви, религиозният фалш и лицемерие развалиха всичко.

      Явно Дяволът владее несамо света, но и българските  църкви.

Също така студентските години ме срещнаха с голяма  част от политическият ни „елит”.

Бях член и част от централното ръководство на една национално известна партия на дребните собственици в България.

Но операцията по превръщането ми от кон в магаре беше повече от неуспешна.

        Успешното ми завършване на висшето образование сложи точка на кариерата ми като политик, т.е.да бъда доказан некадърник в решаването на жизнено важни въпроси за страната ни .

Предстоеше ми да стана център в др.житейски бури, да се сблъскам с човешката завист и лъжи.

       Започнах работа като държавен служител, но и там непослушанието ми си казаха последната дума:

–       Настъпих и дръпнах  доста дяволски опашки и крака.

 Напуснах завинаги мафията, не че някога съм бил част от нея.

      Завърших готварски курс в Кулинарната академия в гр.Добрич.

Истинска спасителна сламка за празните ми джобове.

      Та така от няколко години се усъвършенствам в тънкото майстворство и вълшебство наречено българска кулинарна кухня, живея в света и богатството от вкусотии, рецепти и чудни подправки.

       Но нали силният кон никога не оставя пълната каруца в калта.

Решил съм да дръпна още няколко опашки и рога в министерствата и парламента, а и не само там.

Пък каквото стане...

22.012012г.

Писателите.

           Да умееш да пишеш още не означава,че си писател.

     Всички книжарници са затрупани от доказателствата на тази истина.

Има писатели,който когато критикуват другите приличат на свирепи тигри,а когато те са подложени на  критика на настръхнали пернати – мътещи яйца.

     Чувствителните,интелигентни и възвишени умове трудно допускат и понасят съществуването на злото у хората,затова са им необходими жестоки жизнени уроци,тогава те виждат и усещат цялата дълбочина на човешката същност,подлост и злоба.

     В това лудо бързане към лесни и преходни удобства и удоволствия често забравяме и се разминаваме с истинските неща и простите и стойностни истини в живота.

    С тези  написани редове и вродената ни признателност и благодарност към гигантите ни в нашата художествена литература ще ги направим наши съвременници.Защото те живеят и в нашите дни чрез делата си ,те ни говорят чрез героите си в незабравимите си творби.

       Нека да бъдем техни верни продължители на делото им.

       Далечното и близко минало скрива много идеи от умовете ни.

      Тяхното добро познаване е основа,движещ фактор,водещ импулс за творчество,за нови литературни открития и творчески търсения,може да им се предаде нов завършен вид,друга по-широка и по-съвършена същност и реализация.

      Хубавата книга е връщане назад през времето,към живота и делата на хората живели преди нас.

    „Каквото е станало,това е,което ще стане.

     И каквото е било извършено ,това е,което ще се извърши.

      И няма нищо ново под Слънцето”.

      Тя има за цел да изгради в читателите си,в тяхното съзнание и мислене едно специално отношение към силните характери и личности,да предизвика подражание,да възпита,усъвършенства и издигне на едно по-високо ниво красивото и възвишеното у човека.

     Задачата на писателите – откриватели е да бъдат будителите и съвестта на времето,в което живеят,да разберат неразбираемото,непознатото да го направят познато,скритото явно,незнанието да го превърнат в знание,да бъдат служители на истината.

     Словото трябва да бъде живо ,деятелно,остро и актуално.

     Тяхното перо и листи,това са техните оръжия и оръдия на труда.

     А буквата?Тя е най-големият подвиг на човешкият дух и мисъл.

    Хубавите книги,в днешният сложен и забързан свят са плод на много доброволен,неуморен и безсънен труд като единствената награда за твореца е удовлетворението от изминатия не лек път ,от зараждането на една творческа идея – от самото й начало до нейният завършен и щастлив край.

      Това е неговото лозе,неговата нива,неговото море,цялото му богатство.

     Широките познания,високият морал и култура,здравата и силна връзка с народа това е писателският труд,работа и дело в услуга само на родината.

      Може да се напише много,но истината е една,да подценяваме връщането към миналото,към нашите обичаи,традиции,

народопсихология,история и първоучители,където най-често се крият духовните ни първоизточници на нашето настояще , първоизворите на очакваното от нас бъдеще е престъпление.
      Хубавите книги са като старото вино и верните приятели.

      Никога няма да те подведат!

29.05.2012г.

Пази Боже.

             Пази Боже сляп народ да вкуси от „забранения плод” и да „прогледне”.

     Държавните заводи работещи на две или три смени са само спомен .

     Милионите очаквания и надежди за светло бъдеще са само спомен.

     Щастливите и безоблачни дни са само спомен .

     Разрухата като помитащ всичко пред себе си ураган,  ограби мечтите и ведрите усмивки на работните хора.

     България”избра”да поеме по пътя на частната собственост.

     Протестите се превърнаха в ежедневно явление.

    Всеки ден просяците се молят за по–високи работни заплати и пенсии.

   Всеки момент очаквам и кучетата да излязат да протестират за своите си  права и свободи.

    Идват и си отиват все по–некадърни,  все по–крадливи и все по–луди правителства и партии.

     Надявал съм се, че „новите”политици след 1989г,  ако бяха кадърни щяха да запазят наспореното от нашите прародители,  а ако бяха много кадърни,  то щеше да бъде умножено един,  два,  три пъти. Но уви!

     Всички сме свидетели и потърпевши,  няма да се повтарям.

     Какво ще стане?

    Сигурен съм, истинският цар–българин,  мъдрият стопанин,  добрият пастир ще се върне и ще заеме полагащото му се място–благоразумните слуги ще възнагради богато , а неразумните -  люто ще накаже.

     Пази Боже сляп народ да „прогледне”.

08.02.2012г.

Балканска  душа.

Събудих се.Станах,поразтърках очите си.Огледах се.

Пак същата стая.

И  хората...са същите.

Познатите улици.

И парка от времето когато бяхме млади.

Градът и той е със същото лице.

И България със свойта неземна красота.

И политиците ни,пак са те…

И обещанията им,десет,двадесетгодишни.

И народа ни,притихнал,безчувствен пак търпи!

Живее,умира ли?

Зима е!

Вървя по тротоара студен на мислите си.

Взирам се в теб.

Нещо ново!

Не!Пак сме си същите!

12.12.2012г.

 Немили – недраги.

          Стиснали зад зъбите си своята мъка се скитаме в чужди страни.

    Изстискани души,мечти и животи пулсират във нас.

    Като след атомна бомбардировка България се пръсна на хиляди,милиони млади сърца по света.

    Прокудени от „свои”и чужди се скитаме в чужди страни.

    Емигрантски живот струващ един долар и късче хляб.

    Достойнство,радост и щастие,всеки ден,умират някъде дълбоко във нас.

    С чужди погледи ни гледат,следят,посрещат и изпращат в света.

    Няма го светлото бъдеще…

    Тръпнем в очакване,стискаме зъби,ръце.

-         Докога като неми сенки ще бродим в чужбина,кажи ми съдба.

12.05.2012г.

Размисли…

Вече сме в Европейският съюз. Седемнадесет години,  българина строи новият капитализъм. А тя тази демокрация си взима и своите жертви. Удари под кръста,  над него,  в цените,  в качеството,  в грамажа.

 Българинът е с ново сърце,  ум,  душа.

 Капиталистически!... Европейски!...         

 Какво остана от България през годините на преход от социализъм към капитализъм?  Почти нищо,  половината свят в нея,  избягаха зад граница,  като най-пряк път за спасение по единично. А,  щях да забравя имаме си новоизлюпени богаташи,  банкери,  политици бол…

От телевизора,  от радиото,  от националната преса всеки се опитва да ни каже,  че всичко си е в реда на нещата и ние ставаме все по-добре и по-добре.

На улицата човек убили,  жена изнасилили -  „всичко си е в реда на нещата”. Няма нищо,  нищо не е станало! Човек да се чуди на кого да вярва на реалността или на пропагандната машина.

Идеята за оцеляване като в клещи е обхванала нацията ни,  друг е въпроса,  че няма случай в световната история народ да се е спасил по единично.

Днешният бай Слави Ганьов Трифонов гордо крачи в умовете,  душите,  сърцата на съвременния българин.

 Родил се,  възкръснал отново в мътната вода на изминалите години на т.нар. демокрация.

Бай Слави,превърнал се в пример за подражание,  на човек „понатрупал капиталец”,  в идеал за успех в живота.

 Има ли сили този народ да победи безумието и низките си страст.  Ще ми се да вярвам,  че ще успее!

02.01.2010 г.

Накъде.

Върви народа като странник без път и надежда.

Мъртви села,градове,мерцедеси,БМВ-та...

Кофи за смет и хора ровещи в тях.

Капитализъм в разцвет.

Шоута,игри и лотарии за късмет и богатство в ефира студен.

Парламентарен контрол,публични разстрели изпълват дните ни с новини за възмездие,справедливост и Бог.

Богати вдовици,напомпани чалга девици,намахани чичковци с пури дебели ни гледат нахално.

Капитализма дойде!

Безработица,бедност,ниска раждаемост,високи цени,безизходица,чалга звезди,неграмотност,алчност,предателства,

политически маски...

Капитализъм без грим.

Минало,настояще и бъдеще ни гледат право в очите.

Да вдигнем челата си,ръцете да стиснем в юмрук!

Да се борим!

За своята чест,свобода и съдба!

04.02.2013г.

Предизборен лов.

Партийният вожд „N“ е с желязна воля и ръка,  същински малък Мусолинчо,  не…  Хитлерчо.

 Месец преди изборите, ловът е разрешен. Сезонът за отстрел на дивеч е в началото си.

 В големите и малки градове и села започва усилено и грижливо залагане на светли обещания и изкопаването на тъмни компромати.

 В пощенските кутии ни очакват сладки примки. В ход е и предварително планираната плакатна тактика и стратегия за успешен партиен лов.

Ежеминутно,  ежечасно,  ежедневно съзнанието на беззащитните народни маси е атакувано от залпове предизборни слова.

 Силата на огъня с всеки изминал ден нараства.

Диспути,  дебати,  партийни клипове.

Мерникът на партийният ловец е безпогрешен. Няма спасение!

 И така сафарито в българската предизборна джунгла продължава цял месец. Следва ден за размисъл. Глътка въздух.

Ох,  блажена тишина.

-         Свобода,  братство, равенство! – някой в тъмното извика.

-         Ловът и само ловът ще ни спасят – провикна се пък партийния фюрер „N“ от партията „Х“.

- А,  аз,  тайно все се надявам, някога, поне веднъж,  българският избирател да бъде хванат за опашката,  която я няма.

Да живее и пребъде българската …крация и негово величество избирателят.

14.12.2010 г.

Бай Слави,  бай Гиньо и компания.

Двамата разговарят на по чаша ракия преди поредното парламентарно заседание.

Бай Слави Ганьов Трифонов–нисък, пълен, с червени бузи, вечно намръщен, говори на висок тон, бавно ходи, гръмко кашля, плюе на далеч:

-         Ей,  умни политиците ей,  къде такива като вас по наше време.

-         Защо бе, бай Слави?

-         Ний,  продадохме България цялата,  два,  три пъти,  евтино,  евтино…,  а вий на части,  скъпо,  скъпо…

Човекът „парламент” клати глава утвърдително и добавя.

-         Бай Слави,  това е „Златния век” за нас,  за България,  партиите се множат все повече и повече,  народът ни обича,  келепир има в тая работа.

-         Така е! - съгласява се бай Слави Ганьов и се чуди,  че маймуни могат да живеят не само в Африка… - Вий,  бай Гиньо,  по ги уйдурдисвате от нас,  по я умеете тази работа… - и цъка с език.

-         А,  бай Слави,  недей така,  ний не можем да лъжем,  недей така,  семейства храним!

-         Ей,  как им горите душичките само,  с памуче,  с   памуче…

Гледам хубави каруци карате,  „Мерцедес”,  „БМВ”,  живот си живеете.

 Бай Слави Ганьов го поглежда завистливо. Отпиват от ракията и с премрежени от блаженство очи,  продължават да бистрят българската политика.

Към масата им тихо се приближава г-н Лостовски (командира),  усмихвайки се ехидно. Бай Слави Ганьов става на крака,  следват целувки и прегръдки.

-         Вий,  Лостовски,  сте най-умният политик,  който някога България е раждала,  направихте най-големият келепир,  не келепир как беше думата п…,  п…,  прива…,  прива…  прива... авантация…  умно,  много умно управление.

-         Ний,  сега ще влезем в Европейския съюз.

-         В Европата,  брей!  чуди се бай Слави Ганьов.

-         Ний,  ще станем европейци!

-         Брей! Чуди се пак бай Слави Ганьов.

-         Чувам,  Лостовски,  имал си проблеми,  ама ти недей се кахъри.-Бай Слави  Ганьов съжалително го потупва по рамото.

Отнякъде задъхано идва Адвокатковска (устата) и изстрелва към човекът – парламент.

-         Бързо,  няма време,  заседанието ще започне всеки момент,  вчера бяхме в опозиция,  днес сме на власт,  бързо! - втренчено се заглежда в бай Слави Ганьов и добавя: - Аз,  отнякъде ви познавам…  А вий не сте ли нашия известен политик от миналото,  бай…,  каква чест,  каква чест… - очите й се насълзяват.

Бай Слави Ганьов започва да се тюхка.

-         Какъв келепир има във вашата уста, Адвокатковска,  де да можех да ги уйдурдисвам като вас,  как само ги клепате. - Бай Слави Ганьов я гледа с възхищение.

 Преди допиването на поредната чаша с ракия,  бай Слави Ганьов Трифонов с мътен поглед изглежда всичките си събеседници и казва:

-         А бе,  аз, преди да възкръсна все съм си мислил нещо да ви придложа,  но нейсе,  нали съм си срамежлив,  притеснителен и скромен,  нямам смелост…

И тримата в един глас:

-         Кажи,  кажи…

-         То ми и като мечта,  да вземим така както сме се събрали да направим поредната велика партия,  ще я наречем със скромното име „Бай Слави Ганьов Трифонов” като националното движение на Симеон.

-         Вий,  сти по-млади,  по-умни от мени,  по ги разбирати тез работи,  аз, давам само идеята.

 Бай Слави Ганьов смирено навежда глава.

 Всички се споглеждат заговорнически,  кимат одобрително с глави и си стискат ръцете.

Така се роди поредната партия БСГТ - „Бай Слави Ганьов Трифонов”.Следва продължение.

10.12.2006 г.

В Българският парламент.

Днес е ден за парламентарен контрол. Петък е. Наближава 10 часа,  топло е,  залата е полупразна.

 Я има,  я не двадесет,  тридесет души в очакване,  на поредния оратор.

 Атмосферата е спокойна!

 Думата е дадена на г-н Слави Ганьов Трифонов,  залата притихва. Председателстващ българския парламент е г-н Корнез Любеновски,  известен наш политик.

-         Благодаря Ви,  Благодаря Ви г-н придател,  пардон г-н придсидател! - Бай Слави Ганьов Трифонов смутено се поправя,  понамиста калпака си,  взема си дълбоко въздух и започва пламенното си слово.

-  Аз,  като придсидател на партия „Бай Слави Ганьов Трифонов”,  като депутатин избран от район „Среденец” в гр. София,  искам да направя следното изява…явление – отчет пред целий български народ,  да ма чуят и видят всички българи.

 Бай Слави Ганьов се наежва,  изглежда цялата зала с тежък поглед. Телевизионните камери го следят забързано и неспокойно. Последните дни от календарната година изтичат.

-  В края на годината сми,  благодаря на моите избиратели,  че още ми верват и ми имат доверие. През настоящата година ще има много работа за нас,  избори ще има,  трябва да грабним цялата власт. Народът е беден аз ще му помогна,  ще го оправя за 800 дни,  ни повече,  ни по-малко. Само ми вервайте.

 Чува се звънец и изнервен гласът на председателстващият Народното събрание. Започва се следният диалог.

-  Но,  г-н Български,  извинявайте Балкански,  извинявайте Трифонов,  задайте си въпроса,  говорете по същество,  без агитации,  моля Ви се. Времето Ви изтича.

-  Г-н придател,  пардон г-н придсидател не ма прекъсвайте,  аз,  говоря и времито е мое! Аз имам думата!

Бай Слави Ганьов леко се зачервява. От другата страна се чува:

-  Но,  г-н Български,  извинявайте Балкански,  извинявайте Трифонов,  кажете по процедура ли сте,  за реплика ли сте или за дуплика? Моля Ви се с болно сърце съм,  ще Ви взема думата.

-  Кой на мени ли ша ми земити думата?

Бай Слави Ганьов зачервен,  с две ръце хваща микрофона и сърцераздирателно продължава:

-  Вий,  не знайте бай си Славя,  не на мене тия мурафети,  дуплика-муплика. Аз,  щи ва науча ваз да ма уважавате,  как не ва е срам,  засрамете са. Аз,  съм най-известния политик, имам месарници, касапници, аз ва раня, ако не съм аз… Председателстващият навежда глава.

-  За НАТО-то,  кой ва укрепи,  за Козлодуй,  кой ва укрепи кажете де г-н придател,  пардон г-н придсидател! Бай Слави Ганьов се изправя на пръсти,  чуват се ръкопляскания.

-  Аз,  съм за новата политика,  за новата история,  за новия живот,  за новото времи!

Бай Слави Ганьов говори с тържествен глас.

-  Какво искат нашти селски говеда и градски диванета,  сеир да гледат,  господа! - Бай Слави Ганьов наставнически нарежда това да не се излъчва по телевизията.

Проповедта му продължава да зарежда с напрежение залата.

-  Трябва на нашти овце каквото им кажем да верват,  каквото им хвърлим да ядат,  господ!. И те верват и слушат,  умен народ,  много умен. Търпелив народ бе,  ето на,  обърнахми историята,  писахми,  чи 500 години турцити са ни били на гости,  аз не вервах,  че ша изтраят,  ама изтраяха бе,  изтраяха.... - Бай Слави Ганьов клати глава.

-  Името си ша сминя,  калпака си у зимята ша ударя,  тоз народ и два метра у зимята да го укараш пак ша на обича,  пак ша на иска. Мъдър народ,  много мъдър!Бай Слави Ганьов изтрива потта от челото си и с последни сили добавя. - А,  да живей България,  българския народ и да ви е честита Новата година!

Бай Слави Ганьов дава знак на камерите това да се снима.

В залата се чуват бурни ръкопляскания и възгласи „Бай Слави”,  „Бай Слави”…

 Г-н Корнез Любеновски и бай Слави Ганьов се прегръщат свойски. Телевизионните камери загасват.

Така приключи последното парламентарно заседание за годината.

21.12.2006 г.

Бай Слави прави избор.

-         Бай Слави,  ти , за коя партия ще гласуваш,  лява или дясна?

-         А,  за леваци не ща,  десните и те са маскари.

-  А,  друго нещо е партията „БРЕГ”. Какво име само дълго и извито,  право в сърцето…  Нащи жени,  ама като са зяпнали баш бабаита – генерал,  за него ще гласуваме само за него. Аз,  правичката да си кажа мойта жина,  Иленчиту,  за който гласува и аз за него, ей,  и секи път познава,  коя партия щи спичели,  голям дявол.Пък и нашият човек кръчми има,  бабаитска фирма,  кметин стана. Да мога да са урида до него само,  ама хамбициозен човек вчера секретарин,  днеска кмет,  утре президент,  не е шега работа. Виждам го аз,  от едно тесто сми замесени,  кръвта му ври,  ври. Да зема аз да са запиша у неговата партия ша земи да спичели изборите догодина,  а бивали човек като мени да остава назадин,  толкоз партии,  съм сминил,  то „Патриоти в атака” ли,  то „Царят от Мадрид” ли ни беши,  сичките минаха през ръцете ми. Ей и се съм отгори,  най-отгори,  пръви.
 А,  да ни губа времи с вази,  чи ша ма изприварят,  па трябва да му спичеля доверието на баш бабаита,  за по-сигурну. Как народно говори само,  мед му капи от сурата,  умее ги хаирсъзина му с хаирсъзин.

Такива мисли го вълнуваха възкръсналият бай Слави Ганьов Трифонов,  а наближаваше вече време за обяд. Коремът му го мъчеше с невесели мисли,  дали е закъснял за кръчмата „Последен грош” или не. Бай Слави Ганьов пристъпваше тежко и замислен. Явно тъмни облаци бяха надвиснали над него. Новата партия го очакваше.

18.01.2008 г.

За изборите и новата власт.

Някой е казал: „Да му имам акъла на българина,  но отпосле”. Брей,  да му се чуди човек на този българин,  за тези 20 г. пак го излъгаха,  пак остана със зяпнали уста и очи.

Откъде се взеха вярата му,  че баш бабаита и сие ще ни оправят държавата,  ще ни решат проблемите и осигурят щастливо бъдеще. Поредните избори са в миналото,  спечелени от генералската партия с близо 45%. Новите министри – милионери в лъскави костюми са в Министерският съвет и чакат,  заповеди от баш бабаита.

 А той както винаги с успокоителен, ултимативен и назидателен тон ни сервира поредната „сензация” – зулуми на управлявалите преди него. Ни лук ял,  ни лук мирисал!

Да му се чуди човек на баш бабаита и сие през тези години къде са живели в България или на Марс. Може ли да им се вярва на тези хора,  да им имаме доверие?

Неочаквано ставаме свидетели на следният разговор между депутатът бай Слави Ганьов Трифонов и министър-председателят на РБ.

-  А бе началство,  раздвоен съм,  объркан съм,  такова нещо не съм очаквал от Вас. А бе, брато много мътна политика бе,  днеска така,  а утре онака,  не знам какво да правя,  криза е париците ми се топят,  щи са поболея бе,  а знаиш кви са докторите се за пари реват.

 Бай Слави Ганьов го гледа втренчено с напрегнат поглед и изражение. Баш бабаита-генерал бърза да го успокои.

-  Бай Слави,  брато, не си прави кахър аз съм подготвил работата,  антикризисен план ще има за нашти хора,  гоним червените и идват нашите,  за нас криза няма да има,  имаш честната ми дума.

-   Ние с Цветомира всичко сме измислили и нагласили,  бъди спокоен.

-  Началство,  брато, за мени бай ти Славя щи са уриди ли нещо,  знайш имам малка банка,  не искам много само винетките,  заплатите,  пенсиите и социалните помощи да минават приз мени,  стигат ми.

-  Как е името на банката? - пита баш бабаита.

-  СИ банда,  брато,  оп грешка брато,  сбърках,  казва се ФА банк,  пиши!

-  Ще го уредим бай Слави,  имаш честната ми дума на генерал.

-  Ей,  началство,  брато, голяма политика прайти за Белене ей,  голяма парлама ей,  голяма крава ей,  голямо доене ще падне ей,  да ни забравиш бай си Славя,  ей!

-  Няма, бай Слави,  няма!

Депутатът бай Слави Ганьов Трифонов успокоен изтрива потта от челото си и казва.

-  Голямо началство сти с Цветомиров ей,  как само ги гонити и фащати ахмаците–мацуни,  ми кат ни са ориентираха на времи.

-   Ей ма мени на,  бай ти Славя,  аз пак съм на власт.

-   Да си жив и здрав, баш брато и народа ни,  да ни обича. Разбрахми са. Ади,  чи работа ма чака.

Депутатът бай Слави Ганьов Трифонов и баш бабаита – генерал се прегръщат и си стискат ръцете сърдечно. Срещата приключва.

09.05.2010 г.

Европеец.

 –Питаш ма как съм! Добре съм бе Гиорге! Читирдесет хиледарки на месиц. Голяма работа е туй Европата ей, да знайш.

Туй Лувара, туй Айфилувата кула, туй Булонскии лес, туй Париж, туй Страстбурга, туй парламента на Европата, тц, тц.

Всички ги изръшках… Чоджум, бай ти Слави Ганьов и той стана голяма работа, евродепутатин, ей. Пази се, чи идвам. Туй палачинка”Сюзет”, туй Британска палачинка, туй поширана сьомга, туй пиле”Селестин”, туй пиле по нормандски, туй пиле Маранго, туй салата Овирнят, туй салата Нисуаз, туй салата Манчистър…французка кухня, ей… Ней шега работа, ней като нашта простата българската кюизина.

- Бай Слави Ганьов примижа и премлясква с уста.Чуват се нечовешки звуци и пъшкания.

–Кога ще я стигним нии, Европата, Гиоргии, Гиоргии? Какви ваджии, какви теманета имат Гиорги–и. Като се пременя с черния смоукинг, чи като си сложа калпака, пръви съм. То ядини, то пиени, то  работни закуски, то работни обияди, то работни срещи, то приеми, то, то, то…., ох. Работим Гиорги.Работим за ползу родину… Завчера имахме сесия у Европейската говорилня за яйцъта и черешите, какви трябва да бъдат като уразмиряване.

Евростандарт се казва туй нещо, Гиорги. „Да” на яйцъта от щастливи кокошки, „ не” на яйцъта от нещастни кокошки, Гиорги. Макар, чи честно да ти кажа моят корем ни прави разлика, кои яйцъ са щастливи, кои не. За него всички са еднакви, а бе европейска му работа. Аз бях взимал и три яйцъ–запартъци да им покажа на хората, да знаят чиляците, може да не са виждали. Показах им аз, ама стана тя една, ней за разправяни.

Само ще ти кажа, чи от трите, изтървах двети на зимята, чи като са размирисаха…то нос, то гърло, горките хора, горкият аз–потънах у зимята. Ама на, лош ден, имало глава да пати.

Има и още за разправяни. За обияд ни донесоха крем–чорба със сланинка, риба–меч по провансалски със соус „Холандез”и за пиени вино с щанпанско. Седнах ми, пред нас красота–да гледаш ли, да ядеш ли? Гледам сложиха ни на масата и по едно лигенчи с вода.

Аз като истински христиенин станах, прикръстих се три пъти, измих си ръцете и очите, извадих си бурканчето с зелените маринавани чорбаджийски чушки и пак седнах. То чорба без лютичко може ли бе Гиорге, извадих три люти огници,

ама ней се стана билята. Първата я изцедих до капчица, ама втората и третата като казаха по едно: Црък, право отсреща в очите, горкият човек. Гледам го , започна да се черви, да си търка очите, да прави страшни физиономии, да ме гледа лошо.

Изплаших се, работата стигна до бой, отстъпих–много бяха.

Ни знаиш пък какво стана първии път като бях с летоплана.

Горе на небето всичко беше добре. Лошото дойде като слязохми на зимята. Вървя аз по стълбата, пред мени хората и те вървят–цяла дилигация сме, всеки момент ще припадна, лошо ми  и, бързам да сляза пръви. Чи като са спънах , чи като са изтървах , всичко стана на меле, отведнъж паднах ми–отгоре до долу. Ней се нямаше счупени глави и крака. Кажи Гиорги на нашия народ, чи ние тук в Европата работим и мислим за България.

Туй патриотизъм, туй родината…за нея нии сми готови да…

Бай Слави Ганьов с треперещи ръце избърсва сълзите си.

05.02.2012г.

Житейска философия.

Аз,  бай ви Славя ва мразя. Да-а!

 Всички сти злобни,  завистливи,  алчни.

Ни мой ми са разбирем,  с вази.

 За туй на нашти височайши господа, аферим,  кланям им са до зимята,  не са балуми,  същински патриции.

„Разделяй и владей”. Е, за туй ва обичам, аз бай ви Славя Ганьов Трифонов. Дойди лявата партия на власт, народа сиди раздилен,  на следващити избори кат спичели пък диясната пак същуту.

 Ей,  туй са казва то политика,  ей тъй искам ази да има в България най-малко четиристотин партии да мой хубаво да са ориентира народа.

 Да видиш тогаз какво клепани и лъготини настава,  брат срещу брата,  да ти настръхнат косити,  малко щи да и. Не един десит дърти манговци ни могат ги уйдурдисат кат нашти вилики политици.

 Ама обищания,  ама кебапчета,  ама песни,  ама мадмуазели,  очити ти и акъля ти са обръщат. Почваш да са чудиш на коия планета живеиш,  от луди по-луди.

 Народа щастлив,  радостен.

 Туй България същински Рим бе,  на изборити голям сеир идва,  след туй мълчание и изблещени очи и уста.

 От хубаву,  по-хубаву и веселу. Тогаз за мени идва големия килипир ,  моиту времи.

 Аз бай ви Слави Ганьов Трифонов нимога да чита и пиша,  но мога да са кланям, до зимята ако кажиш и ръцете ти ша цилуна и на другу мясту ща та цилуна. Само и само да съм у властта. Да са наридя и ази,  я депутатин,  я министер,  я нещу другу.

А народа кат му подпалят фитилити ни моиш го спря. Иска ощи и ощи сеири да гледа. Ама изборити свършили,  след четири години па-а-к.

А,  аз пак съм тука,  пред вази,  добре,  чи народа ни е такъв уме-е-н. Виж ги ингилизите,  ахмаци,  да имат две партии,  да изпуснат сеира и клепането,  ахмаци.

 Ми туй държава ли и да ни могат да направят двеста,  триста партии,  да им са порадват хората.

 Да са понаплюят,  да са понапсуват,  да си извадят кирливите ризи до десето коляно,  тогаз да видиш…

 Братя и сестри таквиз ва искам. Смирена главица,  сабя ни я сиче,  знайти вий,  знайти. Умен народ,  много умен…

Рим на малкия ни пръст ни можи да са равни. Цезаря,  Нерона,  Калигула за учиници ша ги зема,  да знайти.

 Аз,  бай ви Славя ва мразя!

Всички сти един дол дренки. Ни мои ми да са разберем с вази. Ни моим!

 Чудни времена! Неизменни времена!

27.05.2010 г.

Богове.

    Ако ме попитате за родното им място – ще ви отговоря,родени са в България.

На този остров за тях няма нито труд,нито старост,нито някаква болест,всички те услаждат очите и ноздрите си с безсмъртниче,рози,теменуги.

Родени сред тоя рай те не срещат живота си с плач.

Самолюбие,ласкателство,забрава,леност,наслади,безумие,чревоугодие,разпуснатост,непробуден сън.

Дружина вярна и сговорна!

Това е техният род,възпитание и другари.

Впрочем какво може да бъде по – приятно и по –скъпо от самия живот?

Удоволствието!

Софокъл е казал:

„Животът е най – приятен,когато нищо не мислим”.

О,неразумни и глупави „богове”.

Министри,депутати,бизнесмени!

Древна комедия или лудост е това.

03.05.2012г.

Бай Слави Ганьов Трифонов – пастор.

В Божия храм тече трескава подготовка за поредната неделна служба.  Час преди нейното започване чуваме и виждаме следното. човек с гладко избръснато лице,  късо подстригана коса,  широки скули,  дебел врат,  набито тяло,  мазна усмивка и хитри очи,  дава следните нареждания.

-  По-бързо,  по-бързо,  чи няма времи,  ората ши почнат да идат. Какво са туткати. Кой щи прослави Бога днези,  давам пет лева. Ти систра Лина и ти брат Светльо,  нали си с ниска пенсия ма,  нали и ти си безработен бе. Какво са пулити. Ти систра щи кажиш бях болна от рак последен стадий,  ма Бог ма възкриси и сига както ма виждати нищо ми няма.

-  Ти Светлине как да прославиш Бога,  ама ни чакай мени аз да ти кажа ко да праиш,  имаш главъ,  пет лева давам.

-  Немога бе бай Слави,  не мога!

-  Кьорпенде с кьорпенде,  ази ли пак да та уча на мозък. Щи кажиш бях болен от СПИН и Бог ма възкриси.

-  Ама бай Слави,  това беше предния път.

-  Тъй ли,  ми щи кажиш бях наркоманин,  на ден си тургах по четириси дози,  три месица сидях у болницата,  Бог ма изцири и ма спаси,  Бог е велик! Ни са притиснявай,  ората верват. Айди с вази свърших.Да ни ма изложити,  чи пари няма да видити,  работа ма чака.

Бай Слави Ганьов Трифонов се обръща към музикалната група.

-         Вий кои песни щи изпейти,  кажи ма Пети,  Данчи,  Диди?

-  Подготвили сме песните „Бог е добър”,  „Бог направи път”,  „Бог е моя канара”,  „Бог е велик”,  „Бог е…

-  Добре,  добре четири песни стигат. Искам изтънко пеене,  гитарно свирене и много сълзи. Ей тъй,  кат буташ бутоните на пианото,  да ривеш. Ората ша та гледат и те ша риват и ши дават повичи пари. Ади,  че нема времи,  ощи питнайсет минути има.

Бай Слави Ганьов се замисля,  поглежда залата с недоверчив и изпитателен поглед. Вярващите започват да заемат местата си.

-  По-бързо,  по-бързо,  микрофоните работят ли бе Гошо? Добре!

-  Ти Чавдарчо,  ко напраихти отвънка с билешкити,  зарибихти ли ги.

Бай Слави Ганьов ръкомаха нервно.

-         Искам на сяка служба по питдисет нови…

-         Ама бай Слави парите свършиха. Чува се следният вик – стон.

-         Господи,  Божи що си ма наказал с тез дяволи,  с тез изчадия – адови.

Бай Слави Ганьов Трифонов пада на колене,  започва да рони едри сълзи,  да удря главата си в пода и да нарежда.

-  Само пари искат от мени Божи,  само от дяволи съм наобиколен,  защо Божи,  защо…

Чуват се сърцераздерателни викове. Бай Слави Ганьов Трифонов се сепва и бързо се изправя на крака. При него идва сестра Атанаска и казва:

-  Бай Слави,  с каква молитва да започнем службата,  дълга или къса? Гледат го две страхливи очи.

-  Не ма занимавай и ти с глупости ма,  гледай да омайти ората. Хм,  молитва,  бош лаф,  ха,  ха,  ха,  ха.

Бай Слави Ганьов се ухилва,  лъсват големите му зъби.

Залата е пълна. Жадните за Божието слово хора пристигат все повече и повече. Атмосферата е тържествена. Разговорът между двамата свършва. Бай Слави Ганьов Трифонов се изправя на амвона. Настъпва тишина. Дава се знак службата да започне,  групата за хваление на Бога пее,  пасторът сияе.

 Бай Слави Ганьов е готов да нахрани с Божието слово гладният народ.

-  Алилуя,  алилуя братя и сестри,  Бог е велик!

Пастора вдига ръцете си,  очите му пулсират.

– Бог ни обича,  Бог се грижи за нас,  той ще ни снабди всяка наша нужда,  само трябва да му се предадем целите,  парите,  всичко,  повтарям всичко. И тогава Бог ще отвори небесните си прозорци и ще ни снабди всяка наша нужда и ще ни реши проблемите.

–Бог ни обича такива прости,  той иска ние да сме бедни,  да му дадем верата си,  сърцето си,  себе си. Алилуя,  алилуя,  аз ви обичам,  обичам ви братя и сестри.

–Цялата държава ще я обърним на църква. Амин!

Вярващите стават на крака,  всички се радват,  виждат се разплакани лица. Всичко върви по предначертаният сценарий. Краят на службата наближава.

 Кутиите за събиране на десятък и дарения вървят от ръка на ръка. От амвона се чува гласът на бай Слави Ганьов:

-  Божието слово казва:„Донесете всичките десятъци у влагалището,  за да има храна у дома ми. И опитайте ме сега за това. Казва Господ на силите,  дали няма да ви разкрия,  небесните отвори. Да излея благословения върху вас,  тъй щото да не стига място за него,  защото ето,  иде денят,  който ще гори като пещ. И всичките горделиви и всичките,  които вършат нечестие ще бъдат плява. И тоз ден,  който иде,  ще ги изгори. Казва Господ на силите. Та няма да им остави ни корен,  ни клонче. А на вас,  които се боите,  от името ми,  ще изгрей слънцето на правдата”. Алилуя,  алилуя! Бог да ви благослови. Алилуя!

Парите на хората са прибрани. Отзвучава последната песен. Миряните се поздравяват и разотиват. Бай Слави Ганьов с треперещи ръце и очи се скрива в кабинета си.

-  Сийке ма,  колко имами тоз път ма? - Бай Слави Ганьов Трифонов показва с ръце.

-  Десет хиляди! - отговаря с изплашен тон момичето.

-  Ограбиха,  окрадоха ма,  изчадия адови!

Бай Слави Ганьов Трифонов  поглежда горкото момиче с огнен поглед. Взема парите и казава:

-  Вън,  вън Сатана.

Сийка си излиза разплакана. Влизат сестра Лина и брат Светльо. Започва се следният разговор:

-  Бай Слави за парите… - чува се треперещ гласа на възрастната жена.

-  На ма,  магарице, на!

Бай Слави Ганьов Трифонов им дава пет лева и ги изгонва.

-  Брей,  мамка му стара,  сладка работа,  туй нещу пастор,  килипир и аз,  бай ти Славя Ганьов,  сми кат Отец,  Сина и Светия дух,  брей!
Божият служител цъка с език,  с поглед устремен в Христовия кръст.

Ключът на Божия храм щраква…

03.02.2008 г.

Театрално.

 Ти би могъл да видиш в наше време не малко религиозни люде,

които по–скоро са готови да понесат най–остри и страшни обиди и наказания за Христа,отколкото да се засегне личният им живот на служители на „Бога”.

Алчността,непрекъснатите упорити удоволствия и разврат,са опустошили техният дух и изсушили жизнения им сок.

Мъртви,черни души проповядващи вечен живот в Христа.

Защо ли говоря толкова много за смъртните?

Обходете небесната шир и цялата земя и нека името ми се покрие с позор,ако намерите поне един порядъчен и честен божии служител.

Ако някой би пожелал да  се вгледа по-внимателно в живота на
строгите божии посредници на земята,то той ще открие ,че
 всичко е изпълнено с фалш и лъжа.

Дано не ме чуе някой фарисей доносчик,който да съобщи,че говоря за неща,които и сам Бог не би могъл да говори безнаказано.

Според тях лекият и приятен живот е по–необходим от въздуха,огъня и водата той е тяхното слънце,алфа и омега,началото и края.

Да отминаваш слабостите на своите богати дарители и благодетели,да си затваряш устата и очите и да замижаваш пред техните недостатъци,да обичаш и дори да се възхищаваш на очевидните им пороци като на добродетели,не е ли това лицемерие?

Да!Три пъти и четири пъти е лицемерие,но това взаимно лицемерие свързва приятелите и „силните” на деня и вече свързани,ги запазва и ги прави по–силни и единни.

Такава е човешката природа,никой не се ражда без недостатъци.

Животът им е едно взаимно мамене,ласкаене,благоразумно преструване и взаимно мажене с меда на лицемерието.

Колко усърдно играят своята роля в обществото ни на благочестиви и религиозни служители.

Можем да ги наречем и наредим до най–великите имена и актьори на нашето време.

По мое мнение никой не би твърдял обратното.

Църквата ни се превърна в разсадник и извор на всякакви недостопохвални дела,а служителите и в паразити,сводници,

крадци,убиѝци и други от подобен измет на обществото.

Някой вярват,че като подхвърлят за милостиня някоя стотинка от голямото си награбено богатство и отидат на църква отведнъж ще се очистят от скверноста на своя живот,вярват,че толкова клетвопрестъпления,пиянствувания,караници,убийства,измами,вероломста и предателства ще бъдат очистени от него,и то така очистени,че да може отново да води престъпния си живот,но с нова сила и вяра.

Живот изпълнен с фалшиви скъпоценни камъни,опиянение,радост,

наслади и щастие!

Има и такива,които са богати само в мечтите си ,сънуват приятни сънища и смятат това за достатъчно да бъдат щастливи.

Някой се радват,ако хората ги мислят за богати,когато в действителност напълно гладуват.

Един бърза да разпилее всичко,което има,а друг с позволени и непозволени средства трупа богатства след богатства,трети се домогва до властта и заема мечтаната длъжност.

Мнозина водят безкрайни съдебни битки и постоянно и в надпревара се стараят да обогатяват протакащия делото съдия и адвоката.

Един замисля държавен преврат,а друг замисля нещо друго и велико.

Често се случва да видим как по–лудият се смее на оня,който е по–малко луд от него.

Каква театрална гледка е това,Боже велики и безсмъртни!

04.05.2012г.

Юристите.

   Те претендират за първото място сред обществото ни и харесват само себе си.

Не вършат нищо друго освен да си пазят интереса и интересите на най–богатата прослойка,техни покровители.

Бълват стотици закони и закончета като ползата от тях е минимална,трупат тълкования след тълкования безспир,така науката им изглежда по–неразбираема,от тук и по–трудна и авторитетна за пред обществото.

Разбирай го по–престижна и уважавана професия.

Имат способността да водят ожесточени спорове с часове за нищо и никаква работа,да представят с успех черното за бяло и бялото за черно.

Всеки един от тях може  да се надпреварва по бъбривост най–малко с десет отбрани жени.

Собственото им самолюбие и склоност към взятковземане ги прави слепи към истината.

Във всички тях има толкова много ученост и толкова трудност,но смятам липсва им честност.

Съветват хората да бъдат добри граждани,а те самите защитават и помагат на престъпниците да живеят безнаказано.

Кой наистина е толкова студен и безразличен към техните остроумни пледоарии?

Повечето юристи се чувстват най–щастливи,дори сами си ръкопляскат и толкова много са заети денем и нощем с делата си,та нямат сила да вдигнат погледа си по–далеч от носа си.

Докато преподават в университетите и стоят в парламента,те си въобразяват,че храма на държавата ще рухне,ако не я подпират с колоните на своите заключения и мнения.

Те се държат като римски императори на света и ако нещо се различава от техните ясни и неясни изводи и закони са готови да го унищожат.

Без срам трупат капитали след капитали.

Приятно е да видиш как те вършат всичко по предписание,член по член,алинея по алинея.параграф по параграф,като една добре смазана машина,полагат чудно усърдие в това,но не се боят да вземат подкупи.

Никой не смее да не зачита тези”поборници на закона” и стълбове на обществения ни строй.

Как жестикулират,как ловко си повишават гласи,как си извиват тялото,как успяват да променят изражението на лицето си,как приемат ту едно,ту друго становище,същински факири на красноречието.

След като си повдигнат адвокатските вежди,те започват да тъпчат ушите на слушателите си с нови и нови закони,доказателства,
изводи,заключения,експертизи,безсмислени хипотези и постановки.

Оставаш с зяпнали уста и очи,гледайки и слушайки тези нови богове на ораторското изкуство.

Тогава разбираш,че ти не си те,а някой друг.

Това са хората,които упражняват своята неограничена власт над нас смъртните.

Те са новите истинските Демостеновци и Цицероновци на нашето време.

05.04.2012г.

Писмо от ала-бала-Балабан.

     Кажи ми питам те като човек и брат,мислиш ли,че мога да се осмеля да хвърля камък тук в България,в която и да е посока,без да ударя глупак.

Глупаци в чужбина!

Глупаци в политиката!

Глупаци в парламента!

Глупаци в съда!

Глупаци!

Единствени,неповторими,неподражаеми!

Те играят с успех Хамлет,Ромео,Отело,Дездемона,Цезар,Вашингтон,

Сталин,Хитлер,Цицерон,Бай Ганьо.

В последната роля са най-добри.

Колко са велики в своето безумие?

Кукли на конци,лъжци,измамници,интриганти.

Политически игри и изневери.

Политически провали и падения.

Съд.Обвинение.Съдия,писар,полицай,прокурор и защитник,свидетели.

Глупави ,ненадеждни,противоречиви показания.

Красноречиви,убедителни,отмъстително оскърбителни пледоарии.

Край на процеса.Приключено дело,абсурдно решение,смешна присъда.

Театър на безумието и посредствеността.

Кажи ми,питам те като човек и брат:

-Ще  я има ли България?

P.S.

Писмото е написано до г-н бай Слави Ганьов Трифонов – наш съвременник.

23.09.2012г.

В самото сърце на българската журналистика.

       Човешката природа е еднаква по целия свят,независимо от това дали говорим за миналото,настоящето или бъдещето тя не се е променила много от тогава.

     Журналистите ни са едно щастливо,весело и доволно братство,лишено от амбиции,илюзии и идеали.

     Но в същото време те са най-бдителното,наблюдателно и подозрително общество,при което всичко се записва и нищо открито не се съобщава.

     Пази Боже някои де не ги обезпокои!

     Днес са до теб,утре си с любезно забит подарък в гърба.

     Срещаме се с най-странни,смешни и несънувани  статии и автори.

    А как за Бога се движат зигзагообразно и стрелват право напред или карат перото си да стои в очакване сред океана от национални събития,

разбирай го интереси и интриги.

    Понякога те така остро се обръщат в мислите  и принципите си и се разминават с истината,че чувствам как ми се повдига.

    Те правят прогнозите и изчисленията си с най-съвършена точност сред хаоса от всекидневно заливаща ни информация със спокойната твърдост и увереност на опитен престъпник.

    Не грешат никога!

    Понякога политаме по бурните вълни на големите и сензационни събития с такава сила и скорост,че едва успяваме да си надигнем главите и да не се удавим.

     Потънали в размисли и страсти,в междуличностни битки и интриги,
журналистите ни съвсем забравят,че земята се върти.

     Те не правят нищо друго освен да ядат и да спят,да спят,да ядат,да работят по малко,само ако намерят бизнесмен,които да им бъде спонсор.

    За тях, това е най-неразрешимият,жизнено важен проблем и въпрос с ненамаляваща сила,значение и интерес.

     На тях им се плаща да не мислят и да не се грижат за световните работи.

     Изглежда странно – много,много странно да видиш,как журналистът г-н Балалайкин обслужва  частни интереси.

     Виждаме как бизнесмени и политици без срам влизат и излизат през парадния вход на „великите”ни медии,как се качват в скъпите си коли и тръгват към фирмите си.

     Не съществува услуга,която да е толкова унизителна,че нашите журналисти да не могат да я извършат за пари.

     И така си живеят!

     Това е най-нежният и най-доходоносен начин за правене на пари  и журналистика,които познавам.

     Тълпят се около вас,нападат ви,събират се на рояк,гледат ви нахално и имат безчестен,подъл и раболепен вид.

     Журналистите ни в обществото ни са уважавани,достопочтени,учени,

мъдри и блестящи госпожи и господа!

     Като през цялата им глупава и безсмислена кариера на журналисти в душите им цари мир.

     Мир,който минава за разум.

     Как могат човеци, сами себе си наричащи се хора,да се оставят да паднат толкова низко и да са щастливи?

     В доброто старо време на рицарството хората били смели.Уви!Тези дни никога няма да се върнат.

     Ето как са пишели журналистите от древността.

     Римски ежедневник”Бойна секира”.

   „Въпреки неблагоприятните метеорологични условия значителен брой зрители от висшето общество на града се събраха миналата вечер,за да станат свидетели на столичния дебют на младия трагедиен актьор,който

 напоследък спечели толкова високо уважение в амфитеатрите на провинциите.

     Присъствуваха шестдесет хиляди души и е справедливо да се предположи,че ако улиците не бяха почти непроходими,театърът щеше да е пълен.

     Негово августейшо величество император Аврелий заемаше императорската ложа и всички погледи бяха обърнати към него.

    Много знатни благородници и генерали на империята удостоиха събитието с присъствието си,а сред тях изпъкваше младият патриций,
лейтенантът,чиито лавров венец,спечелен в редовете на Гръмотевичния

 легеон,все така се зеленее на челото му.

    Възгласът,с който той бе посрещнат се чу отвъд Тибър.

    Началната сцена миналата вечер – битката с мечове между двама млади аматьори и известния партиански гладиатор,наскоро взет в плен – беше много хубава.

    По-възрастният от двамата млади боравеше  с оръжието си с елегантност,която показваше,че той притежава изключителен талант.

    Лъжливата му атака,последвана веднага от точно нанесен удар,който свали шлема на партианеца,се посрещна с бурни ръкопляскания.

    Убиха го все пак.

    Сестрите му,които присъствуваха тук,изразиха силно съжаление.Майка му напусна Колизея.

    Другият младеж продължи състезанието с такава енергия,че предизвика изблици от ентусиазирани аплодисменти.Когато най-сетне и той падна мъртъв,старата му майка се спусна с писък,с разрошена коса и обляно в сълзи лице и припадна точно когато ръцете й се протягаха да сграпчат парапета на арената.

    Охраната бърза я изнесе.

    При тези обстоятелства поведението на жената е оправдано,но ние смятаме,че такива сцени са несъвместими с приличието,задължително по време на представленията,и са крайно непристойни в присъствието

на императора.

     Партианският пленник се би храбро и умело и в това няма нищо чудно,
понеже се сражава за живота и свободата си.

    Жена му и децата му бяха там,за да подкрепят ръката му и да му напомнят за родния дом,който той няма да види отново,ако бъде победен.

    Когато падна и вторият му противник,жена му притисна децата до гърдите си и се разплака от радост.Но това беше само временно щастие.

    Пленникът се олюля към нея и тя видя ,че свободата,която е спечелил,

идва твърде късно.Беше ранен смъртоносно.

    Така първото действие завърши по напълно задоволителен начин.

    След това се появи звездата,посрещната с бурни ръкопляскания и с едновременното размахване на шестдесет хиляди кърпички.

Марк Аврелий Валериан е екземпляр с великолепна физика и рядко способен актьор.Той чудесно владее бойната секира.

     Веселостта и игривостта му са неотразими в комичните му роли,но те отстъпват на възвишената му игра в печалното царство на трагедията.

     Когато секирата му описваше огнени кръгове около главите на обърканите варвари в такт с подскачащото му тяло и лудуващите крака,

публиката избухна в неудържим смях.

    Но когато тъпата страна на меча му разчупи черепа на един от враговете му и почти в същия миг острието съсече тялото на друг на две,воят на ентусиазираното възхищение ,който разтърси сградата,беше признанието на критичната публика,че той е майстор в най- прекрасните жанрове на професията си.

    Другата звезда – детето чудо,правеше чудеса.То надви четирите си тигърчета с лекота.

    Представлението продължи с масово клане,което беше  изиграно с достоверно съблюдаване на подробностите,което прави чест на покойните участници .

    За днес следобед е обещано дневно представление за деца,на което няколко мъченици ще бъдат изядени от тигри.

    Редовните представления ще продължават всяка вечер да второ нареждане.

    Всяка вечер съществени промени в програмата.

    Бенефис на Валериан 29-и вторник,ако остане жив.Край”.

- Жестоко,разпуснато и бездушно зрелище видяно и записано от неизвестен автор.

Всяка прилика с днешният стил и журналистически език са случайни…

Журналистиката ни в България процъвтява…

04.11.2012г.

   Здравето ли? Хм!

Какво ли не сме видели и преживели ние българите в своята многовековна история и обществено развитие.

Годината е двехиляди и…, година изпълнена с очаквания и надежди към новите министри спечелили народното доверие и любов.

Моля по-специално да обърнем вниманието си към министерството на здравеопазването с министър д-р Слави Ганьов Трифонов и да чуем неговото първо изказване. Пред нас се изправя българин с бабаитска стойка,  мустаци,  свъсени вежди,  тежък поглед и разрошена коса,  същински „Айнщайн” на българското народно здравеопазване.

-  Господа и дами,  съотечественици,  таквозинка щи затварями болници да знайти,  много са и ни завиждат,  ни мойми да са равними с големити държави,  абсурд. Затуй ши чаками,  кой как му и писано рида си един по един. Ще има много работа за килимявките,  но ша изтрайми,  за да оцилейми. Да зеим за пример муите кат дойди зимата умиргат,  на пролит пак изфърчат и ний щи станим кат муити. Днеска на има,  утре… при свети Петря.

-   Идат много жалби при мени,  чи парити,  за народното здрави ни стигат. От кой е нидоволен народът от мени ли,  ази не знам.

-  Завидоха ни,  нямами икономика,  завидоха ни,  нямами зимиделие и добитък и прочии и прочии.

-   Що да живейми,  нашти приятели и доброжилатели от вънка и вътри искат да ни помогнат,  повичи да ни са тормозими и мъчими. По-бързо щи са прибиреми при Отца,  Сина и Светия дух.

-  Мислюват и ни пожелават само дуброту. Аз съм съгласин с тях и приветствам ги за таз,  тяхна политика към нази.

-  За туй,  аз бай ви Славя Ганьов Трифонов ви придлагам да са оспукуим и отпусним,  мясту щи има за всички на гробищата.

-   Затварями училища,  щи затворими и болницити.

-   Аз,  д-р Слави Ганьов Трифонов ви заявявам най-отговорну и катигуричну,  чи болници в България няма да има,  но здравиопазвани щи има. Болници можи да нямами,  но здравиопазвани трябва да имами и щи имами. Завърших. Точка. Бог да нии на помощ.

-   Да сми живи и здрави,  да живейми 100 г.

12.05.2010 г.

Бай Слави Ганьов Трифонов – земевладелец.

Божия земя имаме ние българите,  красива,  плодородна,  свещена,  майка – кърмилница и спасителка,  дарила ни със своята обич и сила. С планини,  върхати,  реки дълбоки и поля безкрайни спиращи дъхът ти от изумление и преклонение пред това съвършенство.

Прекрасна природа имате би казал всеки чужденец потопил се в този рай наречен България.

Обича ли българинът земята си,  можем ли да кажем,  че той е добър стопанин.

 Криза е как се отразява тя на учения и неукия,  как оцеляват,  през тези трудни години на безкрайни реформи на смяна на партии и правителства.

 На тези наболели въпроси ще ни отговорят земевладелецът на 2000 дка. Земя бай Слави Ганьов Трифонов и неговият работник – ратай Митьо Робев, завършил висшист с две висши образования,  сега безработен.

Започва се следният цигански пазарлък:

-  Митьо,  давам надник 10 лв. и рана на обияд,  стигат ли бе и да искаш пойчи нямам! -  Бай Слави Трифонов вдига раменете си.

-  Добре де,  добре,  не се ядосвай,  както кажеш така ще бъде.

-  За днеска,  щи одими на нивата да торими. Купил съм 20 т. тор. А-ах ощи ми гори гювися,  много пара ми зеха изедницити с изедници,  лесно тий на теби, ентелигенцио. Ах,  какви мъки,  какъв зор.

-  Айди да тръгвами,  чи стана обияд. Бай Слави Ганьов Трифонов поглежда часовника си и нарежда със строг и назидателен тон.

-  По-бързо,  по-бързо,  чи няма времи.

Бай Слави Трифонов се качва зад кормилото на трактора с мрачен поглед и стиснати уста,  облечен е в рубашка и нахлупен калпак до очите.

 Митьо Робев вече се е качил отзад в ремаркето при торта с поглед зареян някъде в синьото небе.

 Трактора потегля рязко и изведнъж изгасва,  явно има проблем с акумулатора. Чува се звучна псувня. Най-после машината запалва,  всичко е наред и ние летим,  доколкото може да лети един „Булгар” по българските черни пътища към избраната цел.

 Около нас море от поникнала 20 сантиметра пшеница,  поле до поле същински зелен океан.

 Коя ли е нивата на бай Слави Ганьов Трифонов?

 Най-после пристигаме точно пред нея.

 Митьо Робев вече е скочил на черната земя. Бай Слави слиза от трактора потен,  нервно започва да ръкомаха с ръце и да клати с глава.

-  Мама му стара,  лоша работа,  лоша работа дано ни изтиче маслото. Мамицата му дяволска!

-  Бай Слави защо не си купиш нов трактор,  този не става за нищо.

-  Става,  става,  а бе чоджум от де пари,  секи у ръцети ма гледа,  аз да не съм мандра,  пари за туй,  пари за онуй няма край… на кръст ма разпъна таз държава! Нимога пойчи,  ни издържам веки,  много крадлив народ. Мамицата ми разплакаха! - бай Слави Ганьов Трифонов се просълзява,  започва да подсмърча.

Идва торачката,  Митьо Робев зарежда първите 100 чувала с тор,  присяда зачервен и потен от усилната работа.

Бай Слави Ганьов Трифонов следи със светнал поглед как върви подхранването на посевите и от време на време цъка с език.

-  Тц,  тц,  убава зимя,  добруджанска зимя имами Митьо,  Митьо,  ама малко ражда,  ощи можи,  ощи,  ощи…ощ-и.

-   Ни стигат парити,  ни стигат. Бай ти Слави Ганьов Трифонов иска да стани най-големия зимиделиц ей,  чуйш ли най-големия,  пиши го с големи букви.

-   Ко ти и на теби, ентилигенцио,  виж ги Попувите пълни с пари,  ами Киряковити,  ами Калпаковити,  ами Скубеловити с пара играят,  с пара–а…

Бай Слави Трифонов опулва очите си.

- Ко ли ни бих дал да им зема зимити,  на архидявол ша стана, само и само ази да бъда,  не те. Пробвах един,  два пъти ама ни става,  пари имат айлязите с айлязи,  плащат на кметя, на министъря не мога ги набори,  за сига. Ама нейсе има времи бай ти Слави  Ганьов Трифонов ней вчирашин,  ней прозд,  ша го видими новия министер,  ша видим ний таз работа,  тяхната… Ни ма фаща сън ей,  убави ниви имат,  ама ни знаят,  на ко е способен бай им Слави Ганьов Трифонов, ей. Щи видят те,  щи видят… Бай Слави Ганьов клати глава заканително,  стиска ръцете си в юмруци,  чуват се псувни и клетви по адрес на неговите врагове.

Кърската работа е на привършване,  Митьо Робев с последни сили и усилия се освобождава от товара си.

 Бай Слави Ганьов Трифонов доволно потрива ръцете си,  очите му лъщят като на котарак играещ си с мишка.

 Слънцето отдавна е изпратило последните си лъчи за този хубав априлски ден.

 Българският „Булгар” уморен от старост се прибра в стопанската си сграда.

 Митьо Робев е в нервно очакване,  седнал пред дървена масичка под асмата.

 Бай Слави  Ганьов Трифонов идва с чаши и бутилка кайсиева ракия в ръцете си,  лъсват два реда едри зъби.

-  Чоджум,  щи,  му удариш ли едно бе? Пита свойски и намига под мустак.

-  А,  бай Слави  алкохол не,  безалкохолно може. С плах тон отговаря Митьо Робев.

-  А бе кви ора сти вий ентилигенцията,  ракия ни пийти,  по женску ни одити,  тютюн ни искат… А ги разбири? Що живейти бе чоджум,  ази ни мога да знам,  но идно щи ти кажа и десит виши тапии да имаш и ангил да станиш прокопсия нема да видиш. В България живейш ей,  в България,  запомни!

-  Чоджум,  хитрост му и майката,  хитрост да знайш,  иначи гладин щи умреш,  на просяк щи са обърниш,  у боклука щи роиш,  много щи патиш .

-  Ахмак си ти,  ахмак.

-   Виж ма мени сички ма искат и ма уважават и ма поздравляват. Да-а!

Бай Слави  Ганьов Трифонов изважда голяма пачка с пари и взема от нея 10 лв.

-  Чоджум в ей туй е истината,  имаш ли пари сичко щи ти са кланя,  от царя до пъдаря.

-   На,  дръж и да споминуваш бай си Славя с добру.

Митьо Робев бавно прибра парите си и… наведе глава.

 Бай Слави Ганьов Трифонов се прозина два,  три пъти юнашки,  показа страшната си паст и гърло,  предоволен от себе си.

 Късно е. Митьо Робев се прибра,  преживял и днес.

Отмина още един хубав ден за българската демокрация.

14.05.2010 г.

Чалга култур-трегери.

На 10.XI.1989 г. настъпи краят на социализма в България. Извърши се т.нар. „Нежна революция. Започнаха големите,  историческите,  епохални промени във всички области на общественият ни живот. Постави се началото на нова България и на нов етап в развитието на нашата култура и български език. Появи се чалгата със своите фенове и врагове.

Бай Слави Ганьов Трифонов,  буден българин от известен чорбаджийско-комунистически род,  врял и кипял на младини,  също не остана равнодушен към новата мода в културата ни. Ето го и неговото мнение за поп-фолка,  обхванал държавата ни:

- Да-а! Хубаву сти ришили да ма послушати за туй нещу. Ко да ви кажа? Тоз министер на колтурата Димитровградският фолк /панаира/,  не панаира „Пайнара“ го уважавам и го поздравлявам за неговата колтурно-масова работа и мозък. Цял целеничък Мау Дзе Дун. Госпуд здрави да му дава! С Ваз съм да знайти госпудин министер. Хаирсъз,  ербаб чалга звизди има,  ей! Туй цветето Имануеле,  цветето от Айтус,  цветето от Руси,  цветето от Добрич,  ми цветето Галенка,  ми цветето Камел,  ми цветето Андриана,  ами Ромчо от Костинброда,  радост за очити. Пък като почнат да пейият сичко дават от себе си,  ей и най-вече себи си. Цената спорид будалата. Нащи врази казват,  чи били гювиндии. Шт! Сакън! Кой смей да твърди туй твърдение. Моля ви са бе хора! Нидейти така. Грихота и! Опропастявати нащи деца. Ни виждати ли какви голями талант и нени имат. Ората кат дойдат у мойта кръчма и им фключа онуй голямото око на „Планетата“,  чи кат излези цветето Андриана и си извади най-сикретнити места,  както майка му го и рудила. Тогаз да видиш,  на всичкити мъжки акъля им пада у гащити и кат почнат: Дай една ракия за цветето от Добрич,  за цветето от Айтус,  една за цветето  Галенка,  ха наздрави за Ромчо от Костинброда,  цяла нощ пиене и песни,  чак до сутринта. Ама убави песни имат нащи деца: „Застани отзад“,  „Влез“,  „Да го прайм тримата“,  „Отличен шест“,  „Водка с утеха“,  талант имат,  ей! Талант! Зимат ти акъла и парити,  ей! Какви са вазвишани,  ентелигентни,  колтурни и язик има у тях. Вий сти нашта гордуст. Целувам ва всичкити. Тц,  тц,  пу,  пу,  пу да ни им ураки. Сакън. Да са ми живи и здрави децата. Нека да си пейият и да весилят бедния народ. Ко става от нащи народни пивици? Нищу!

Ами тез дето им пишат думити и им ги слагат на микрофоня са ощи по-ентилигентни.  Ей,  пращат,  пращат от мозак. Тоз ингилизкия Шекспър от завист щи са обърни у гроба. Да знайти! Да са обърни,  много му здрави! Да ви кажа правичката от много времи ма мъчи нещу,  у сърцето. Ей,  тука ма боли. Голяма мъка имам аз да знайш,  щи ма умори,  жив щи ма изгури. Виждам ги ази,  мойти чиляци у парламента,  у правитилствуто,  президента и те са фенуве на чалгата. Ама тайни. А,  виждам ва вази горкити как са мъчити за новия строй. Развалихти социализъма и почнахти развития,  модерен порно-риализъм. Вярвам щи успейми и в туй придприятие. Почва у нас има щи успейми. Знам аз,  знам!

Министера Димитровгарадчанина /панаира/,  оп грешка  „Пайнира“ щи довърши започнатото дело,  колтурата,  у него ми и надеждата,  само у него. Тривожа са,  аз,  много са тривожа,  дали щи доживея да видя тоз модерно-първичен-порно-риализъм да побиди не само у нази,  ами и на цялата зимя. Дано! Дано! Има хляб у риализъма и салам има. От мойти уста у божиите уши. Туй исках да ви кажа,  аз бай ви Слави Ганьов Трифонов. Таз ми и мъката и болката на мени. Айди със здрави! Чи клиентити ма чакат.

О,  български времена и нрави!

О,  българска култура и критика!

Чалга култур – трегери и прочие.

22.12.2010 г.

Бай Слави  Ганьов Трифонов и българското образование.

В кръчмата с гръмкото име „При бай Слави Ганьов” тече разгорещен спор на вечната през годините след 1989 г. тема: „Да бъде ли българското образование или да не бъде”.

 Виждаме следните действащи лица в него: Стефан Говедаря,  Иван „Чашката” Гробаря и учителят Георги Мирчевски.

 Бай Слави Ганьов с нескрит интерес наблюдава започналият дебат. Чува се следното:

-  Приятели,  другари с тревога ви съобщавам,  че неграмотността сред населението ни расте,  децата ни са невежи,  училищата ни намаляват,  трябва да се вземат бързи,  спешни мерки,  нямаме време,  нацията ни загива.

   Учителят Георги Мирчевски говори с патос,  очите му два пламъка.

-  Затова предлагам да изпратим протестна подписка до Народното събрание да се спре това национално предателство. Гледат го два празни погледа. Стефан Говедаря започва да почуква със сопата си.

-  Ази съм готов да са включа в туй нещу,  ко ши кайш бе Иване?

-  Ако има ядини и пиени ша са напиша и аз. Отговаря Иван „Чашката”.

 Бай Слави Ганьов нетърпеливо взема думата и с авторитетен тон се включва в темата.

-  Вий да ни сти луди,  да са месити в голямата политика на нашти мъдри държавници. Ади де,  хм,  образование,  тинтири-минтири,  а бой де. Стигат ни на нази да мойми да броими до десит и да знайми коя и лявата и дясната ръка,  пойчи ни исками. Ей,  Мирчевски ти цяла риволюция щи дигниш бе. Що искаш да развалиш убавата работа? Таз държава са нуждай от работници не от учин народ. Нидей да мътиш на простити ора главити,  опичай си акъла,  ей! Чи знайш ли?

     Бай Слави Ганьов Трифонов се приближава заплашително и удря с юмрук във въздуха.

Учителят Георги Мирчевски безстрашно продължава да настоява да се изпрати протестна подписка до Народното събрание.

-         Бай Слави ти не разбираш…

-  Кой,  ази ли не отбирам,  ко искаш да ми кажиш? Я да остаиш мойти ора да си пият ракията спукойну,  чи щи изфърчиш,  много скачаш бе,  риволюция а,  риволюция! Хаймани с хаймани!

-   Глей гу нашту даскълчи.

 Бай Слави Ганьов клати с глава. Учителят Георги Мирчевски си излиза разочарован и потресен.

-  Праву ли говоря?

-  Тъй,  тъй бай Слави,  умно думаш.

Съгласяват се Стефан Говедаря и Иван „Чашката” Гробаря.

 Бай Слави Ганьов Трифонов отпива от чашата си с ракия,  облизва мустака си и казва.

-  Сяка жаба да си знай гьоля! Я Иленче ,дониси тука ма шест гроздови и три шопски ма.

Тримата бързо забравят за учителя Георги Мирчевски.

 В кръчмата с гръмкото име „При бай Слави Ганьов” веселбата започва.

Чуват се гърлест смях,  псувни,  песни и счупени бутилки.

16.05.2010 г.

Политически канибализъм.

 Клан,клан недоклан,дран,дран недодран!

България се превърна в най-лошото място,ако сте се родил българин.

Да е държава,не е държава!

Не сме и народ!

Не сме и хора!

Не сме и добитък!

Лъжа е!

Най-слабото място в българските политици – главата.

-Банална истина!

Без глава да е,но от нашата партия да бъде.

- Партиен цинизъм!

Партийни дебати – допълнително време за сън на неотспали си депутати.

Българо – европейски закони – бъчви без дъно.

Оказахме се суров материал в ръцете на некадърни наши и чужди  

 политици,които след двадесетгодишна обработка ни превърнаха  в безполезно племе от бедняци.

Политиката им можем да определим на”Лъжете и ограбвайте своя ближен”.

Клан,клан недоклан,дран,дран недодран!

Да си спомним за Ботев!

Да се борим!

Пътят към свободен живот и светло бъдеще е дълъг и труден.

Но привечер,когато си сам,мълчаливо потопен в унило и замислено спокойствие ти си спомни за истината.

Смелите ще успеят…

27.10.2012г.

Кандидати.

Претенденти и агенти!

Български търгаши и апаши!

Ха здравейте!

Скоро,  много скоро отново ще има избори!

 Залагане,  наддаване и продаване на интереси и гласове.

 Няма време!

 Приготвените пачки по стотачки чакат своя час и претендент.

Просто бизнес!

Наш`те кандидати,  големи тарикати,  отдавна влезли в занаята,  с дълги пръсти и ръце,  чакат своя звезден миг и благодетел.

Просто бизнес!

А,  аз се чудя и се мая,  нашият народ защо не вземе на тази лудост и история безкрайна да и тегли една байна.

 Да каже: Балонът се спука,  всички на боклука!

Просто бизнес!

P.S.

Пак същите дръгливи кранти и калпави магарета!

Честито и да е наслука.

А,  аз спирам с този приказ до,  тука!

27.12.2010 г.

Защо?

      Докога народът ни сам ще си слага главата на дръвника? Заслужаваме ли си депутатите,  които това общество е създало? Стачкуват българските учители,  българските железничари,  българските миньори,  българските пенсионери…

     Народът ни – вечно измамената „балама“.

     Чиновническата ни армия – професионални административни безделници и мошеници.

     Въпроси чакащи отговори и решения повече от двадесет години.

     Дотук! Стоп!

    Каквото имахме,  дадохме го!

     Колкото можахме,  отстъпихме!

    Такива ли са настроенията сред народа ни – вечно измамената „балама“.

     Първият законодателен паметник и документ по нашите земи е Крумовото законодателство.

     Крум запитал аварските пленници:

     „От какво,  мислите вашият началник и целият ви народ загина?”.

    Те му отговорили:

–                    От това, че клеветите между нас станаха толкова много и силни, че погубиха най–храбрите и благоразумните; от това, че злодейците и крадците станаха първите приятели, съветници и съдружници на съдиите; от пиянството, защото виното се умножи и всички станаха пияници; от подкупничеството, всички станаха рушветчии; от търговията, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си.

     Като чул Крум това, свикал всички българи и заповядал, като издал закон:

    - Ако някой обвини някого, то той да не се слуша, докато не се изпита  вързан и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива. Не се позволява никому да набавя храна на крадеца, а на този, който се осмели да направи това, веднага да се конфискува имотът.

    Той, Крум, заповядал да се изкоренят всички лозя.

    Какво би станало,  ако днес се гласува закон,  по силата на който кражбата  да се наказва с рязане на ръце?

   - Та в такъв случай с вдигане на крака ли ще се гласуват следващите закони…?

   Трябва ли да чакаме:

  - Дете в майка да проплаче…?

08.01.2012 г.

Открито.

Страх власт пази!

Ей така се правят избори. Браво!

Полицията отново си свърши отлично работата. Мачът е спечелен.

 Министърът на вътрешните работи Ц.Ц.,  шефът на предизборният щаб на партията „БРЕГ“ Ц.Ц.,  въздъхва с облекчение. Успехът е налице.

Б.Б. е доволен от постигнатите резултати.

Двеста хиляди души не бяха допуснати да гласуват на изборите за кметове и президент.

Двеста хиляди недействителни бюлетини.

Държавата ни показа,  че може да работи,  но само на изборите. Силно гримираната ни демокрация роди и издигна новите ни президент и вицепрезидент с измама.

Избори 2011 г. бяха „честни и свободни“,  проведени и организирани перфектно.

Водят се стотици съдебни дела за извършени предизборни нарушения. Нищо!

Ще се касират ли тези избори. Абсурд!

Чувал съм,  че в такива случаи студената вода помагала.

Да пием по една!

Победителите не се съдят,  но аз вярвам,  че хората и фактите ще проговорят…

23.11.2011 г.

Мир-но-о!

Животът в нашата скъпа родина безспорно е интересен. Направо е чудесен. Изпълнен понякога с радост,  понякога с тъга.

Ха здравейте!

Пак СРС-та,  досиета и ченгета в Народното събрание и митниците.

 Довчерашните червени,  сега са сини.

 Днешните сини пък станаха червени.

 Довчерашните невинни, кръвожадни вълци във властта,  сега са послушни, вакли овчици в опозиция.

Предишните, послушни вакли овчици в опозиция пък станаха невинни, кръвожадни вълци във властта.

 В партийните казарми малките и неизвестни ренегатчета се строяват,  проверяват и преброяват.

 Ситият ни народ пък чинно продължава да се храни с празни надежди и мечти и да носи вярата си към своята предизборна манна небесна.

 Простил,  платил,  понесъл,  за кой ли път масрафите на алчно виещи и блеещи ближни.

 Понякога се чуват командите: „Данъци“,  „Цени“,  „Безработица“. Но народът го няма,  господа управници,  той си отиде!

На хълма изправен стои със страшна сила един кръст,  прободени ръце,  ребра и нозе и надпис: „Това беше България“.

23.01.2011 г.

Мечтата на един старец.

Да! Аз съм обикновен седемдесет и пет годишен пенсионер,  щастливо оцелял след 1989 г.,  част от т.нар. «лош материал» в България.

 По последни данни сме останали все още малко над два милиона ненужни,  непотребни старчета.

 Щастлив съм да ви съобщя,  че в целият Европейски съюз,  ние,  българските пенсионери получаваме най-високите пенсии.

Моята е една от тях,  взимам по сто и петдесет лева,  все още всеки месец.

 Нищо,  че всяка година плащам по хиляда и двеста лева за лекарства,  отделно за ток,  вода,  парно,  но настроението е бодро и оптимистично приповдигнато.

Цените на стоките от първа необходимост в нашата скъпа родина са най-ниските в целият Европейски съюз: хляба е само един лев,  киселото мляко е само седемдесет и пет стотинки,  прясното мляко е само  два лева и двадесет стотинки,  олиото е само три лева,  сиренето е само пет лева,  кашкавалът е само тринадесет лева.

Моят съсед Светльо Нонев,  горкият,  Бог да го прости,  от два месеца тъкмо се научи да не яде… и взе,  че умря.

 Аз,  човекът,  съпругът,  бащата,  пенсионерът,  енциклопедията от болести,  Ви благодаря господа управници,  за високата пенсия,  уважението,  грижите и достойните старини.

Слаби сме,  глухи сме,  слепи сме,  самотни сме,  а бяхме млади,  силни и усмихнати.

 Горд съм,  живота си на теб,  Българийо отдадох. Сега пред теб стои един старец.

Моля Ви,  оставете ме спокойно да умра!

05.01.2011 г.

Прослави се България с баш бабаита.

Небой се!

Заповядай приятелю,  в царството на Б.Б.,  в царството на големите думи,  в царството на слепите и глухите,  в царството на хаоса и лудите.

Добре си преживяваме ние българите,  имаме си и лордове живеещи като крале и прост народ и цар-господар.

Б.Б. мит или реалност,  Бог или човек,  тиква или не.

 Нека като добри и покорни християни смирено да наведем глави и да се помолим на Господ за здравето,  дома и благополучието на нашият Крали Марко и неговите юнаци.

Религиозна мъгла и сън!

Моли се, бедняко, както са те научили и учат в църквите,  Бог ще накаже някога крадливите ни министри-милионери.

„Господ забавя,  но не забравя!“ .

Свещена лъжа,  заблуда и суеверие!

 Може би Бог не ни помага и ни изпитва,  защото или си е легнал и е заспал, или си има друга работа и не ни чува.

 Явно малко се молим,  трябва по-силно да викаме па дано тогава ни обърне внимание.

Абе що не я обърнем цялата държава на църква и да чакаме Бог да ни подреди обществените дела.

 Блажени са покорните и вярващите,  тяхно е царството Господне! Всяка власт е от Господа!

 Гледай,  мълчи,  унижавай се и търпи народе!

Не рано е още,  нека си блее българина в църквите и се моли за здравето,  дома и благополучието на Б.Б. и неговите юнаци.      Възкръсналият Крали Марко,  вдига по сто и петдесет килограма тежести  без да се замисли.

Б.Б. е велик,  най-великият ни каратист,  който не ми вярва,  нека да пита министърът „Н“.

Най-великият ни футболист за всички времена,  Христо Стоичков и Димитър Бербатов може само да му завиждат.

Най-великият съратник,  приятел и ученик на Тодор Живков.

 Най-великият приятел и поддръжник на Владимир Путин и Ангела Меркел.

 Най-великият приятел на българските пенсионери,  лекари и учени.  

 Най-великият ни строител на мостове и магистрали.

 Велик,  велик… велик.

 Благодаря на Бог,  че го видях от близо,  него най-великият ни главен секретар,  кмет и министър-председател,  но тиква в никакъв случай,  не.   Имах тази велика чест,  да се срещна с този Крали Марко на нашето време,  който вместо да си пие ракията в София,  беше благоволил да ни ощастливи с присъствието си за десет минути.

Няма съмнение,  велики подвизи ще извърши Б.Б..

Очакват ни мирно и щастливо бъдеще.

 А,  аз в своята молитва се моля,  народът ни по-скоро да се събуди,  види и усети силата си и да вземе съдбините си в своите ръце.

11.01.2011 г.

Достойни за рекордите на Гинес.

Малка страна сме,  знаят го и малки и големи.

 Господа,  другари,  пичове и дами имаме нови две партии: „Достойните” и „АБВ”! Честито!

 Действащият президент Слави Ганьов Трифонов, ах как да го опиша,  да го напиша се нареди редом до Васил Левски,  Христо Ботев и най-вече до братята Кирил и Методий.

А,  Б,  В как звучат само,  като топовни изстрели във вражеската крепост. Какъв удар! Точно в целта!

 Пари за култура не се намират. Но за нови партии все се…

 Пари за образование не се намират. Но за нови партии все се…

Пари за здравеопазване не се намират. Но за нови партии все се…

          Пари за пенсии и заплати не се намират. Но за нови партии все се… Прочие и прочие…

         Две мнения няма и не може да има. Да! Безспорно политиците ни са велики. Другите държави може само да ни завиждат.

        Гадаят безпогрешно,  дават рецепти за спасение на държавата ни,  откриват нови източници и форми за лично забогатяване,  разбулват стари зулуми на управлявалите преди тях,  развалят илюзии и всякакви други магии.

Имаме дванадесет хиляди врачове и врачки,  на сеанс вземат по двадесет лева.

 А нашите политици за четиригодишният си сеанс ни закърпват с милиони надежди и левове.

 Как да не са тогава велики,  великите ни другари и господа.

В нашата страна се появиха и развиха масово нови спортове и школи под дейното ръководство на баретата,  братята Близнаци,  дупнишките братя,  „Топлото” и много,  много други изявени,  знайни и незнайни спортни треньори.

 Процъфтяват корупцията,  „прането” на пари,  укриването на данъци,  източването на еврофондовете,  застраховането и презастраховането,  проституцията,  наркоразпространиението,  търговията с оръжие,  рекетът.

 Да живее спортът и българското правосъдие!

 Всеки ден все нови и нови постижения и рекорди на наша и международна сцена.

 Ура! Българи юнаци! Цяла България вази гледа!

 Книгата с „Рекордите на Гинес” отдавна ни очаква,  чини ми се от двадесет години.

 Язък,  че още не сме подали заявление да ни запишат. Язък!

Ей,  Богу , как е възможно такива изроди,  зверове и убийци на народа ни да ги е родила българска майка.

 Как достигна любимата ни България до това унижение и падение…

14.11.2010 г.

Ще доживея ли?

Свободата,  любовта,  вярата.

Три думички достатъчно силни,  огнени и живи променили и променящи света,  всеки миг и секунда.

 Свободата да мечтаеш. Можеш ли?

Любовта,  без която не можем, да обичаме и да бъдем обичани. Имаме ли я в себе си?

 Вярата,  която ни носи на силните си криле през целия ни живот. Ще я запазим ли?

 Все въпроси,  които ни следват и осмислят битието ни.

Години,  години,  усилни години!

 Яж,  пий и се весели би казал нашият многострадален „герой“ на нашето време бай Слави Ганьов Трифонов.

 Париците,  париците те движат света.

 Не се заблуждавай приятелю:  коренът на всяко зло се крие в сребролюбието.

Аз най-големият грешник на този свят продължавам да я търся нея,  малката,  огнената,  добрата фея с вълшебната пръчица,  в очите на хората,в техните дела.

Бори се за свободата си!

Бори се за любовта си!

Бори се за вярата си!

И няма да бъдеш забравен.

Свобода или смърт!

Години,  години,  усилни години!

Не живей за негово величество и височество коремът ти.

Отвори очите си и ще ги откриеш те са до теб,  свободата,  любовта,  вярата протегнали своите малки,  детски ръчички към всеки от нас.

07.07.2011 г.

Тайната.

„Скъпи,  Димитър!

Като прочетете това писмо,  Вие ще разберете защо точно „Х“ години след вашето раждане всичко в живота ви ще се промени изведнъж!

Да,  Димитър!

След по-малко от три седмици нищо няма да е така,  както е било преди.

Ето го и доказателството: вчера вечерта,  когато беседвах с небето и наблюдавах големите планетарни премествания,  аз констатирах,  че се случва едно рядко и неочаквано събитие – като че ли провидението го направи за вас!  Юпитер и Венера едновременно напуснаха фазата на слънчевото завъртане,  в която техните орбити стояха от „Х“ години насам.

 И според точните изчисления и многобройните проверки,  които направих,  мога да ви уверя,  че вие лично,  сте засегнат от това безпрецедентно явление!...

Скоро целият ви живот ще се обърне радикално към богатството и щастието.

Затова действайте,  сега…

Големи и свръхблагоприятни събития могат да се случат в живота ви. И чудната тайна,  която ще ви разкрия след малко ще ви позволи със сигурност да се възползвате от тези велики промени след по-малко от „Х“ дни.

Щастието идва право към вас даже и в този момент. И след „Х“ дни вие ще го видите да изригва в живота ви с пристигането на първата голяма сума пари,  която ще промени всичко за вас.

Парите като че ли ще валят…

- Ха,  ха,  ха,  ха,  ха!

- Продължавам да се смея,  както никога не съм се смял в живота си.

Казвам си:

 - Немога да беседвам с небето и да наблюдавам големите планетарни премествания,  но затова пък съм си добре с ума.

Писмото,  изпратено ми с всичките уверения и обещания за богатство и щастие от маг М.Е. ми се струва меко казано,  леко налудничаво.

Явно рогатият не спи.

Чашата с горещото мляко на масата ме връщат към реалността.

Замислям се над живота си.

Отпивам бавно,  първите глътки топли вълни – щастие.

Чувствам се просветлен и освободен.

Крадци и продавачи на щастие!

Вглеждам се в морето от човешка мъка и прекършени надежди.

А то,  морето понякога е бурно,  понякога е застинало в очакване,  понякога е синьо,  понякога е зелено,  понякога е сиво…

Присядам на моят плаж от мечти.

Чашата с дъхавото горещо мляко на масата ме връщат към реалността.

Замислям се над живота си.

 Отпивам бавно…

Аз не съм корумпиран политик и никога няма да бъда!

Аз не съм алчен бизнесмен и никога няма да бъда!

Аз не съм добре облечен адвокат и никога няма да бъда!

Аз не съм послушен полицай и никога няма да бъда!

Крадци и продавачи на щастие!

Хубаво ми е,  че не съм като тях.

Много ми е хубаво.

Отпивам бавно – от щастието.

29.12.2011г.

 „Неутрална“ художествена литература.

Много „неутрални“ умствени труженици на перото биха се възмутили от отправените от мен обвинения,  че са служители на днешните господари – бизнесмени и големи издателски къщи.

Субективно може би не,  но обективно да.

Не те ли преследва мафията,  плаща ли ти добре,  значи,  че си и нужен,  най-малкото с това,  че си дезертирал от моралният,  обществен и исторически дълг да се бориш с реакцията за новото,  по-прогресивното,  по-справедливото,  по-доброто.

Официалната и неофициалната държавна и частна цензура си знаят и разбират от работата.

 Институциите охраняващи съществуващият обществен ред и държавен строй не спят.

Печатат се милиони книги с неясно и посредствено съдържание,  като се търси и акцентира не на възвишеното и красивото у човека,  а като водеща линия се утвърждават,  героизират и издигат в култ носителите на най-пошлото,  най-кичозното,  скандалното и безсрамно поведение.

Пише се за престъпни босове как и по какъв начин са ограбили държавата,  кой министър и прокурор са подкупили,  за направените от тях документни фалшификации и измами и за деня  когато са си теглили или са им теглили куршума.

Имаме ли нужда от такава художествена литература,  в която главните герои са бай Мутраген и Георги Кюстендилеца.

Защо не се пише за днешният българин,  за неговата ежедневна борба за хляб и за физическото му оцеляване – неговото и на семейството му,  за младежите обречени и изоставени от обществото и държавата на пороците и разврата?

Имаме ли нужда от художествена литература,  която не ни казва истината? Затворена в себе си,  творчески вглъбила се в „нищото“,  далеч от тежненията и нуждите на днешните поколения българи и епоха,  в която живеем.

България не е само мутри, Кока–Кола и голи жени.

08.01.2012 г.

Присъда.

Видях сън,  много страшен беше.

Видях много хора да търсят истинската,  вечната книга.

Видях,  видях,  много,  много книги,  които никой не четеше.

 Видях реката с чистият словесен мед,  беше пресъхнала.

 Видях блатото на бездарността,  неморалността,  безчестието и безумието да превземат все повече и повече територии.

Видях и много слуги,  които се поклониха на златният телец и приеха тридесетте сребърника.

Видях,  че много хора тръгнаха след тях и станаха като тях.

Видях пищни тържества и на тях много награди за… безобидност и власт се раздаваха.

Видях и вечната по дни книга,  че победи и дванадесетте старци на истината и се поклониха.

И нова река на живота изтичаше и пълнеше душите и сърцата на жадните за българското слово.

А нечестивците, страхливците, бездарниците, словоблудците,  книжниците фарисеи и садукеи ги очакваше наказанието на читателският гняв и меч.

24.12.2011 г.

Решение на въпроса.

           Да живеят уличните кучета!

Всеки ден се пише за тях,за ползата и вредата им.

За отговорността и безотговорността ни на нас,хората.

Статии за това какви хищници били когато бъдат изоставени или изхвърлени на улицата.

Безкрайни дебати и дискусии.

Стотици,хиляди редове и страници.

Ще започнат ли обикновените хора в България да умират от глад?

Има решение на въпроса”И вълка сит и агнето цяло”и най-вече щастливо.

Затова мисля най-добре е вместо бедните и гладни улични кучета да бъдат толкова  често герои на българската преса и журналистика ...

Явно са голям проблем,най-големият проблем за държавната ни администрация.

Да ще ни хапят,камъни ли да ядат!

Затова предлагам,най-добре е всички кучета ежегодно да се събират и вземат на държавно охранване.

И когато станат на една година да бъдат заколвани,одирани и месото им да бъде използвано вместо телешкото и агнешкото,защото е много вкусно.

В ресторантите да се готви например”Кучешко с картофи” или „Кучешко с зеле”,кюфтета и кебапчета,кучешко печено...

Така ще е най-добре и за кучетата,и за децата,и за възрастните,а най-вече за правителството,което повече няма да се тревожи то-о-лкова мно-о-го за бедните в България.

Смея да препоръчам на вашето внимание и изискан вкус и няколко готварски рецепти с кучешко месо…

Най-после господа управници да им се усмихне съдбата.

А на нас ще ни се усмихнат стомасите.

Вярвам кучетата няма да ми се обидят.

Решение на въпроса…

Ваш предан:Д.И.                                                                           Дата:31.05.2012г.

Що за живот?

      Кой и на чий гръб живее?

Въпрос философски,морален,социален,национален и актуален.

„Голямата”вътрешна и външна държавна дипломация – служителка на „наши” и чужди интереси и грабители.

По- лесно е планина да се премести,отколкото алчната и ненаситна политика да се задоволят.

Струва ми се такива очи се засищат само с повече шепи пръст.

Нашият народ се оказа с широк гръб,търпелив и издръжлив до безчувственост. Убиват ни със социални мерки.

Убиват ни с политически мерки.

Убиват ни с законодателни мерки.

Убиват ни с икономически мерки.

Убиват ни с административни мерки.

Убиват ни!

Оставен и изоставен на милостта и благоволението на „великите сили”- подмамван и лъган неведнъж от тях.

Има ли рамо,на което да се опре?

Колко кожи трябва да свалят от тялото му?

Колко предателски ножа трябва да забият в гърба му?

Ще се опомни ли?

Ще покаже ли на света,че е народ,а не мърша?

Робът ще се превърне ли в лъв?

Майка България ни гледа.

Въоръжената неправда също.

                                                               27.05.2012г.

                                                   Американската мечта.

Америка–страната на  неограничените възможности,  на

небостаргачите, на терминаторите последно поколение.

Америка, новият световен диктатор и спасител на света.

Визитата по изпъването на струните на великата американска    цигулка в България завърши.

Измамената бивша първа дама на Америка си отиде.

Нашите вождове мълчат по дилемата, ”томахавката на войната”или”лулата на мира” да изберем.

Големият бял мъж ни маха с пръст заканително.

Челопеч е продаден за едно тен–кю.

Държавата ни без производство – прасе без сланина, крава без мляко, кокошка без яйца.

Великите ловни полета с шистов газ, нефт и въглища на Балканите, може би също са обречени.

Съдбата на местните индиански племена на балканския полуостров–българи, гърци, сърби и румънци изглежда е предрешена.

Силната”огнена вода”, Богът–долар и „Уинчестърът М–16”засега успяват да сломят всяка съпротива.

Ще ни превърне ли Америка в резерват и зоологическа градина за контролирано изкуствено отглеждане и размножаване на българи, сърби, гърци, румънци.

Ще се обединят ли всички индиански племена по света във велик военно племенен съюз срещу „поразяващата”ръка на чичо Сам.

Предстои да видим.

Вождовете мълчат.

Великата американска статуя на свободата също немее.

07.02.2012г.

Апостола.

     Винаги е много трудно да се пише за него.

Неуловимият,дяконът,безстрашният Васил Левски.

Днес е тежък турски големец,утре е обикновен въглищар.

С изключителна,безрасъдна смелост той създаде своята революционна народна организация – непожали сили,време и енергия.

Земята ни позна и запази всяка негова стъпка и място,от неуморната му дейност и свято дело.

Тя го закриляше,даряваше със своята обич и сила.

Но не можа да го опази и спаси,бе продаден и предаден.

„Свобода или смърт”и хиляди заклех се.

Османската империя трепери.

Неговият дух е жив!

Смъртни присъди,бесило и безсмъртие се преплитат във времето.

Робските окови са разчупени,вековният враг е победен.

Отдавна ние,неговите съвременици търсим гробът му,но напразно.

Той си отиде победил и времето и смъртта.

Навеки дяконът Левски ще ни води по светлият път на свободата,за чиста и свята република.

Ще успеем ли да опазим неопетнена паметта му?

Ще допусним ли свободата да премине в лудост?

Апостола е жив!

14.05.2012г.

Думите.

  И те са като нас хората,понякога ни гледат тъжно и замислено,понякога пък са бъбриви малки мънисти свързани в красиви и игриви хора.

Живеят в книгите,обичат като малки делфинчета да се гмуркат в безкрайната морска шир наречена български език.

Нежно и приятелски се прегръщат и си говорят по радиото.

Обичат да  показват лицата си и по телевизията.

Избират и вестниците за своите детски сериозни игри.

Живеят в синонимна близост,неуморно строят като работливи пчелички от стотици години храма на нашата родна реч,култура и българщина.

Като малки храбри войничета ревниво ни пазят от чуждите думи.

Обитават чистите и будни умове.

Те са нашата съвест ,мост по който вървим към другите,към себе си,те са нашето аз.

Обичат нежно да ни галят със своите чувства и мечти.

Винаги верни,със своята сила и власт те ни пазят от „свои” и чужди,даряват и любят  със своята младост години,години, за векове.

Кирил и Методии ни гледат от своите букви и думи.

Мъдрост и сила са те завещана ни от двамата братя до гроб и България.

11.05.2012г.

Вяра.

       Ако ли Господ реши:

-         Дотук!Стоп!Стига ти!

Нищо!Какво толкова!

         Продължаваш без мен напред да вървиш.

        Ако ли пък отреди:

-         Нека те има!

Нищо!Какво толкова!

Ще се погледнем в очите – със вяра.

Ще си кажем има надежда.

И утре и у днес за новите хора

поели по трудният път

на борбата – за хляб и живот.

Ще докажем,по-силни сме,

ще стигнем до края

няма да спрем.

Ще се борим – със вяра!

И утре и днес за новите хора.

Има надежда!

Ще стигнем до края

няма да спрем.

17.05.2012г.

Мисли.

За да обичаш родината си трябва да я носиш в сърцето си.

Въпросът за България не е античен,не е и съвременен,той е вечен.
 

Всички национални катастрофи и трагедии,започват  с национално предателство и отхвърляне на всички общочовешки ценности и достижения.

Добрите политици малко обещават,а много правят,лошите политици много обещават,но нищо не правят.

Тежко на такава държава,в която не се раждат герои,а се раждат предатели.

България се превърна в театър,в който една и съща трагедия се играе с години от различни актьори и заглавни имена.

Лош народ,лоши управници,големи трагедии.

Когато безумието и глупостта се превърнат в обществен образец,там бъдеще за народ и държава липсват.

За да се пише в България история по достоен начин,трябва да се забрави за партията,която управлява.

Мерило за състоянието и силата на един народ ще бъде винаги неговото отношение към родината.

21.05.2012г.

Ще я има ли България?

/Епилог/

Този въпрос като Дамоклев меч е стоял над не едно и две поколения българи.

 В това време на безвремие,  отчаяние,  апатия,  безсилие,  морална деградация.

Може ли да устоим,  да запазим,  съхраним себе си,  семейството,  родината,  въпреки всичко и всички?

 Отговорът на този въпрос трябва да потърсим дълбоко в нас самите,  в историята ни изпълнена със слава и героизъм.

Сигурен съм духовете на Васил Левски,  Христо Ботев,  Стефан Караджа са живи и по-силни от всякога. Извори на неизчерпаема сила и вяра те със своя пример и дело живеят във всяко чисто,  българско сърце.

Ще я има ли България? Разбира се да! Ще я бъде!

Създадена през 681 г. горда,  непокорна,  Велика България!

От меча на хан Аспарух до изкуственият интелект на Джон Атанасов,  тринадесет века на изпитания и неувяхваща слава. Днешната действителност с какво е по-различна от тогава?

 С нищо,  борба за власт,  предателства,  двуличие,  прикриване на истината,  чуждопоклонство са ни съпътствали през вековете.

В момента в страната ни господстват омразата,  лъжата,  цинизмът и унижението,  принуждаващи хората да се покоряват и мълчат.

В сегашната историческа обстановка инерцията от липсата на морални и национални идеали е много силна.

За съжаление натрапеният ни „вълчи” егоизъм се превърна и затвърди като житейска норма на поведение и начин на живот за спасение по единично.

Можем ли да се измъкнем от този капан? Разбира се да!

Искат се силата,  волята,  благоразумието на днешните политици да отместят погледа си от личното благоуспяване към народните нужди и добруване.

 Само тогава България ще стане европейска,  уважавана страна.

Господа политици бъдещето ни като нация зависи от вас!

Народът ни!

 Дайте му възможност да работи,  да се образова,  да живее без престъпност.

 Тогава чудото ще се случи,  байславевщината ще отстъпи пред светлината,  лъжата пред истината,  сигурността и доверието ще победят.

Надеждата става реалност само там,  където господстват единението,  любовта и вярата между хората.

Силата да осъществим въжделенията си е в нас.„

 Нека не пропускаме шанса даден ни свише да съхраним родината си.

Да я има и след нас за бъдещите поколения българи.

Горда,  непокорна,  Велика България!

16.05.2010 г.